Робърт Уорън - Нощен ездач

— Стройте ги! — разпореди се докторът, а Мън и другият обърнаха назад, за да предадат заповедта.

В ред по четирима дългата колона препусна в лек тръс. Пътят отпред се белееше в мрака. В подножието на малкия хълм мъждукаха светлините на града. Това са лампите по улиците и в някои домове, рече си Мън. В другите, тъмнеещите къщи хората вече спяха. Зад гърба му в неспирен звън чаткаха по чакъла конски копита.

Челото на колоната стигна подножието на хълма, откъдето започваха първите къщи — колиби, едва различаващи се насред голи, лишени от всякаква растителност дворища. Негърският квартал. В една от колибите гореше лампа. Мън зърна мимоходом и нея, и дървената маса, върху която бе поставена, както и голата вътрешност на стаята, и си спомни мъждукащите лампи, осветявали колибите в нощта, когато търсеше ножа.

— Дванайсет и половина — рече Макдоналд. — Бъръс трябва да е вече в телефонната централа.

— Да — отвърна Мън.

— И жиците сигурно са прерязани — добави докторът.

Колоната сви по една улица. Къщите зад голите дървета тънеха в мрак. Тук уличните лампи не светеха. Отминаха едно кръстовище, където друга улица се отклоняваше под ъгъл и обръщайки се на седлото, Мън смътно различи ариергарда, който завиваше по нея. Знаеше, че има за задача да заварди изхода на града откъм тази страна.

Някъде далеч, почти заглушен от тропота на копитата, се разнесе пушечен изстрел. Тозчас му отвърна залп, последван от няколко разпокъсани взрива, които прозвучаха колебливо и безобидно. Пърси Мън не можа веднага да схване какво означава този пукот, но после разбра, че действат хората на Мърдок.

— Откъм запад иде — рече мъжът от другата страна на доктора и навири глава. — Точно там и трябва да е Мърдок.

— Започна се! — заяви най-невъзмутимо Макдоналд сякаш изобщо не го беше чул.

Мън забеляза, че в дясната си ръка докторът стиска револвер. Вдигна го бавно с изправена нагоре цев и Пърси Мън притаи дъх в очакване на изстрела. Той не закъсня — тресна оглушително, кажи-речи, в ухото му. Последва продължителна тишина, след това някъде зад него отекна втори залп. Револверът подскочи в ръката му при отката, но единичният изстрел бе погълнат и се изгуби в грохота на останалите.

В няколко къщи светнаха лампи. Малко по-надолу по улицата изпищя жена, като отначало се разнесе сърцераздирателен и продължителен вопъл, последван от две задъхани изхлипвания, които преминаха в плач. Светлините започнаха да гаснат. След като челото на колоната се скри, жената отново изпищя.

Тая трябва да я ошамарят и да я турят в студена вана — рече спокойно доктор Макдоналд. — Сама си го търси.

Колоната потегли в тръс по хълма към ъгъла на „Джефърсън“ и Главната. Вече бе стигнала търговската част и се движеше между магазините, чиито студени призрачни витрини безучастно се блещеха към улицата. Малко преди кръстовището докторът изкомандва:

— Пърс, разположи хората си на този ъгъл, оттам се вижда и в четирите посоки. Те ще се зададат отдолу и ще излязат на „Джефърсън“.

— Добре — отвърна Мън и поведе кобилата си към тротоара.

Колоната се движеше покрай него и той наблюдаваше нестройните редици и белите еднообразни маски под ниско нахлупените периферии на шапките. Дори и на слабата светлина успя да забележи, че мнозина от конниците са измъчени и отрудени. Ръбатите им като чукове глави се поклащаха върху изпружените вратове при всяко движение на телата. Някои вече бяха каталясали, а до заранта оставаше много време.

Неговата дружина и онази, с която щяха да действат, оформяха ариергарда на колоната. Малко преди да се изравнят с него, той вдигна ръка и те се скупчиха наоколо му като стадо.

— Мистър Алън и мистър Тод! Тръгвате на запад по Главната и заставате на следващия ъгъл, тъй че да може да наблюдавате кръстовището! — нареди Мън. — Шумка да шумне, единият от двама ви се връща обратно!

— Добре — рече именуващият се Алън.

Изправен на коня си, Бентън Тод не каза нищо. Двамата се отделиха от останалите, завиха зад ъгъла и препуснаха на запад.

— Другите се стройте в редица по четирима на този ъгъл — нареди Мън и посочи мястото — и изчакайте, докато всичко свърши — След малко добави: — Ние се изтегляме последни, поне в тази част на града!

Мъжете обърнаха безразборно конете и заеха указаната им позиция.

— Майчице, бая студ ще берем — обади се някои. — От север се вдига вятър и налита право към „Джефърсън“, а тук няма завет.

— Няма да е задълго — успокои го Мън, — пък и такова е нареждането.