Робърт Уорън - Нощен ездач

В единайсет и петнайсет на прелеза в южната част на града изсвири локомотив и малко след това тежко пропълзя покрай безлюдния перон. Дежурният излезе и като поздрави едва чуто от умора, равнодушно подаде на машиниста вестник. Огнярят се покатери на тендера и започна да се суети около крана на водната кула. Мътната вода, заискрила като сребро в светлината на лампите, забълбука на тласъци и потече в котела. Слезлите няколко пътници изчезнаха нагоре по улицата. Началник-гарата влезе в стаичката си, където сега можеше да напали тумбестата желязна печка, да нагласи будилника и да дремне на изтърбушената кушетка до три часа. „Качвай се!“ — извика вял глас. От осветената вътрешност на купетата изплуваха няколко лица, залепиха се на прозорците и се взряха в опустелия перон. Парата блъвна на бели кълба изпод буталата и влакът потегли. В северния край на града отново изсвири и писъкът жаловито се понесе над нивята и горите, напомняйки за себе си на все още будните в тази част на града.

Поспрял в изсъхналия бъз, опасващ пътеката, преди тя да пресече линията, доктор Макдоналд се заслуша в приближаващия вой на свирката. Дългият ослепителен лъч на фара се вряза като нож в мрака и освети с призрачна светлина храсталаците и тревата от двете страни на релсите. Локомотивът профуча през прелеза с оглушителен грохот и той за миг зърна силуета на огняря, навел се да хвърли лопата въглища в пещта. Когато отмина и последният вагон, изсъхналите листа наоколо се кротнаха, изоставени от въздушния вихър, който влакът отнесе, устремен в тунела от светлина пред себе си.

— Точен е — отбеляза докторът, като загаси клечката кибрит, на чиято светлина бе погледнал часовника си, и решително щракна капачето му. — Точен е — повтори той.

— Чудя се дали машинистът е видял ония там — рече мъжът до него и кимна към гарата, оттатък пътеката.

— Ако ги е видял, поне ще има какво да разправя на децата си, когато утре стигне в Чикаго — отвърна доктор Макдоналд.

Той продължаваше да се взира в отдалечаващия се влак. Бледото огнено сияние на разтворената пещ осветяваше бухналото начало на иначе невидимата, пълзяща след локомотива димна опашка. Огнярят вероятно зареждаше пещта, преди да свият на северозапад.

— Ами! — възрази нечий глас от сянката на гъсталака. — Машинистът е от другата страна, така че нищо не е видял!

Влакът вече се бе изгубил в нощта.

Минута-две никой не пророни дума. Не се чуваше нищо, освен хрипкавия, неспокоен шепот на притъмнялата гора отвъд пътеката, наподобяващ повей на вятър сред сухи, все още неокапали листа. Но вятър нямаше. Доктор Макдоналд започна тихичко да си тананика:

— Студено е — промърмори някой. — Защото висим на едно място — отвърна друг.

— Абе то дано не ни стане по-горещо на разсъмване — възрази първият.

Докторът продължаваше да си припява под нос:

— Вярваш ли, че наистина се е разчуло?

Доктор Макдоналд тихичко изви:

— Как да не вярвам — отвърна другият, нали го каза каруцарят на „Алта“?

Докторът спря да пее.

— Ако има пазачи или каквито и да са там, както казва онзи приятел — рече той, — то това ще бъдат работници, служители или негри, дето си нямат друга работа. Освен ако не са докарали помощ с влака. Но след малко, като дойде, ще разберем — и продължи да си припява, ала толкова тихичко, че думите вече не се разбираха. Другите мълчаха.

— Ето, чувам го — обади се Мън.

По пътеката откъм прелеза долетя конски тропот — усилващ се тътен от копита върху мека пръст, сякаш удари по влажна, отпусната кожа на барабан. Ненадейно от мрака току до тях изникна силуетът на кон и ездачът му скочи от седлото.

— Е? — попита доктор Макдоналд.

— Нищо — отвърна оня. — Пълно мъртвило. Обходихме горната част на града, завъртяхме се край складовете, видяхме и пристигането на влака. Всичко е спокойно.

— Аха! — изпусна докторът мека, гърлена въздишка. После извади часовника от джоба си и драсна клечка кибрит. Закри пламъчето в шепа и погледна часовника, като за миг дългообразото му скулесто лице също се освети. — Дванайсет без осем — отбеляза спокойно той и духна клечката. — Мистър Мърфи, мистър Сайкс, готови сме!