Робърт Уорън - Нощен ездач

Бас хващам, че тая нощ мнозина правят неща, дето отдавна не са правили! — подметна някой и се изкиска.

— Какво например? — попита друг.

— Ами подмокрят чаршафите!

Разнесе се смях.

— Тия жалки шесткалибърки са нищо! Я почакай да видиш какво ще стане, когато хвръкнат и складовете — обади се трети.

И смехът отново гръмна.

После настъпи тишина — тишината на внезапно потънал в сън град. Един кон заблъска с копито по тротоара. От уличната лампа над главите им се разнасяше тихо празно жужене. Наоколо по паважа мъждукаха черните сенки на ездачите и конете им. Мъжете мълчаха, сякаш напрегнато се ослушваха.

Откъм северния край на „Джефърсън“ се зададе група конници, следвана от една двуколка и неколцина пешаци, и се насочи към ъгъла, където стоеше Мън. Беше дружината на Мъри, забавила се с прерязването на жиците, и задържаните от нея. Когато ги разпитваше, всички с изключение на стареца в двуколката бяха като вцепенени и твърдяха, че са се намирали навън до толкова късно по наложителни причини, че нямат нищо общо със случилото се и колебливо се назоваваха по име. Но старецът беше друг гневен и заядлив. Именувал се доктор Потър, изкрещя той, досега будувал над един пациент и проклет да бъдел, ако позволял на шайка разбойници да му попречат да си легне.

Мън нареди на двама от хората си да го съпроводят до дома му.

— Не ги ща! — викна оня. — Нямам нужда да ме охранява банда страхливи главорези! Всички трябва да идете в затвора! Нямате право, мерзавци такива!

— Не си ти този, който ще каже какви сме — рече накрая Мън и направи знак на хората си да тръгват.

Поемайки бавно по „Джефърсън“, докторът промърмори нещо, ала никой не разбра какво точно.

На другите трима задържани бе наредено да застанат във входа на ъгловия магазин.

Двамина от дружината на Мъри слязоха от конете и застанаха на улицата точно пред него.

— Нищо няма да ви сторим, ако изчакате тук, докато всичко свърши — успокои ги Мън.

Един замънка, че жена му била болна, щяла да се тревожи и трябвало да си отиде при нея.

— Лъжеш! — кресна Мън. — Току-що го измисли! Заставай там и си затваряй устата!

Изобщо не го беше чул какво казва, защото напрягаше слух и чакаше. Отекнаха нови два залпа, след което пак се възцари тишина.

Лампата над главата му все така жужеше. Той се загледа на изток към Главната. От една пресечка на около трийсетина стъпки по-надолу излезе котка и тръгна внимателно през улицата. Поспря се за миг, за да подуши нещо в канавката и продължи. Вятърът помете някаква хартия по паважа. Разнесе се съскаш, дразнещ звук.

Котката бе преполовила пътя си.

Когато изстрелът отекна, отначало му прозвуча като падане на тяло или удар по главата, но не и като изстрел. Той изпълни въздуха и упорито се вкопчи в него. Изду го до пръсване. Висна като голям, кичест и налят грозд, но лека-полека заглъхна. Котката се изпружи по средата на пустото платно. Звукът замря. В последвалата болезнена и празна тишина до ушите му долетя дрънченето на пръснало се в паважа стъкло. Бяха паднали и последните остатъци от прозореца на хотелското фоайе.

Мън дръпна юздите и кобилата престана да напира напред.

Откъм хълма долетя взрив, последван от врява. Вторият отекна по-слабо. Преди ехото му да заглъхне, дойде и трети, по-далечен. Трябва да има още един, помисли си той, складът на „Алта“, последният. Склещи колене, а пръстите му още по-здраво стиснаха юздите. Огнен език, извит като камшик под порива на вятъра, се извиси нейде над покривите в подножието на хълма.

Дойде и последният взрив и ехото му на свой ред заглъхна.

— Милиони долари! — подвикна някой развеселен. — Милиони долари залудо!

Пламъците обагряха небето.

— Залудо — повтори спокойно друг, — като мъзгата на вдовичките!

Хората на Силс отново извиха на „Джефърсън“ покрай ъгъла. И пак се разнесе стрелба. После настъпи тишина, а след това ненадейно отнякъде се разнесе звук, наподобяващ тръбния зов на рог — дълбок, неудържим и пронизващ. Прозвуча трикратно.

— Взривяват — рече някой.

— Значи са към края, щом са се разсвирили с чифтетата!

— Скоро ще дойдат — обади се и Мън. — Ей оттам от ъгъла.

— Неколцина вече идат! — забеляза друг.

Две пресечки по-надолу група мъже навлизаше в Главната. На ъгъла спряха и се скупчиха насред платното. Мън се взря, но не успя да разбере какво правят. От ъгъла други не се появиха. Групата все така се суетеше, без да се пръска. Сетне двамина се отделиха. Единият внезапно залитна и се просна по средата на улицата. Другият сви зад ъгъла.