Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Не смяташ ли, че е губене на време? — питаш.

— Отнема ми не повече от секунда.

Замълчава.

— Ако навън към мен се приближи непознат човек и попита дали съм модел, отговарям: „Не, студент съм.“

— И?

Засмива се.

— Той загубва интерес — отвръща и те поглежда така, сякаш не вярва, че не си го знаела.

Обажда се Станфорд.

— Пакета ми е оставил много мило съобщение — казва. Пуска го: „Стани, да не хвърли топа? Да не пукна? Сигурно си мъртъв, защото не вдигаш телефона [Смях.] Звънни ми после.“

Приятно ти е да седиш в апартамента на Пакета. Напомня ти за времето, когато беше на 16 години и се мотаеше с онова красиво момче в родния си град в Кънектикът. Пушехте „трева“, а вашите мислеха, че си на езда. Не се досещаха за истината.

Поглеждаш през прозореца към слънчевите петна по задните стени на къщичките.

— Искам да имам деца, откакто аз самият бях дете — казва Пакета. — За това мечтая.

Но преди. Преди да му се случи тази история. Преди настоящето.

Преди няколко седмици получил предложение да изиграе втора главна роля във филм, събрал цяло съзвездие от млади холивудски актьори. Отишъл на купон и случайно си тръгнал с гаджето на друг актьор — току-що изгряла манекенка. Той заплашил да ги убие и двамата напуснали временно града. Само Станфорд знае къде са. Обажда ми се, че не спирал да говори по телефона. От „Хард копи“ предложили на Пакета пари, за да участва, но Станфорд отговорил:

— За кого го мислите? За иконома на Ивана Тръмп ли?

Пакета казва:

— Не вярвам на тези глупости. Пак съм си аз. Не съм се променил. Непрекъснато ми повтарят: „Не се променяй!“ В какво да се променя? В егоманиак ли? В идиот? В кретен? Аз се познавам добре. В какво да се променя?

— Защо се смееш? — пита.

— Не се смея — отвръщам. — Плача.

Станфорд казва:

— Забелязала ли си, че Пакета не се парфюмира?

Ще ви разкрия малка гадна тайна от света на свалките. Почти всеки е минал през това — от едната или от другата страна на барикадата.

В клуб „Принстън“ седяха и пиеха мартини двама мъже. Беше късен следобед. И двамата бяха прехвърлили 30-те, бивши напети колежанчета. Вече не бяха толкова напети. И двамата имаха по пет кила излишни тлъстини на кръста, които не можеха да стопят. Бяха състуденти, а след дипломирането си се бяха преместили в Ню Йорк. Бяха добри приятели по начин, който не се удава лесно на мъжете. Имаха общи теми за разговор. Например несполучливите диети. И жените.

Уолдън току-що беше станал съдружник в крупна адвокатска кантора, а наскоро бе се сгодил за дерматоложка. Стивън имаше тригодишна връзка. Той беше продуцент на магазинно предаване в местна телевизия.

Годеницата на Уолдън беше на конференция за колагена. Без нея той винаги се чувстваше самотен. Така си припомняше един период на действителна самота, продължил с месеци, които бяха му се сторили години. Спомняше си и за жената, която беше повдигнала духа му, както и за начина, по който беше постъпил с нея.

Запознали се на купон с много красиви хора. Тъй като това е Манхатън, тя била облечена стилно — в къса черна рокля, откриваща порядъчно големи гърди. В лицето обаче била обикновена. Но пък косата й била великолепна — дълга и черна. И къдрава.

— Винаги имат по нещо хубаво — каза Уолдън и отпи от мартинито си.

Либи правела впечатление. Седяла сама на един диван, но не изпитвала неудобство. Дошло друго, хубаво момиче, навело се и й прошепнало нещо в ухото, а тя се засмяла. Но не станала. Уолдън стоял до дивана и пиел бира от бутилка. Чудел се коя красавица да заговори и чакал удобен случай. Либи уловила погледа му и се усмихнала. Изглеждала дружелюбна. Седнал до нея с мисълта, че това е временен оазис.

И макар все още да възнамерявал да отиде и да заговори някое хубаво момиче, не ставал. Либи била следвала в университета „Кълъмбия“ и в юридическия колеж на Харвард. Говорела му за право. Разказала му за детството си — как израсла с четири сестри в Северна Каролина. Била на 24 г. и получила субсидия да снима документален филм. Навела се и махнала един косъм от пуловера му.

— Мой е — рекла и се засмяла. Дълго си говорили. Уолдън допил втора бира.

— Искаш ли да дойдеш у нас? — попитала тя.

Искал. Решил, че знае какво ще се случи. Щели да правят секс, а на другия ден щял да се прибере и да забрави за нея. Като повечето нюйоркчани Уолдън веднага си съставял мнение за жените. Класифицирал ги — еднократен секс, евентуално гадже, гореща двуседмична авантюра. Тогава спял с много жени и накрая все се стигало до сълзливи сцени във вестибюла му, а понякога — и до по-лошо.