Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Щом прехвърлят 30-те, много жени започват да осъзнават възрастта си — каза Камила. — Мъжете са ни създали този комплекс. Очевидно жена с външността на Кристи Бринкли 44 44 Псевдоним на супермодела Анджелика Бриджис. — Б.пр. няма да има проблеми.

— Но другите изгадняват — рече Кити. — Одумват ме. Просто приемат, че съм тъпа. Не знам нищо. Глупава съм. Ходя с Хюбърт заради парите му. А аз иззлобявам и слагам още по-къса пола и по-силен грим.

— Никой не те пита. Просто го приемат за дадено — оплака се Тийси.

— Жените са завистливи по природа — добави Шайло. — Това няма връзка с възрастта. Отвратително е! Видят ли хубаво момиче, веднага показват отношението си. Толкова е тъжно и възмутително! И издава какво са постигнали в живота. Тъй като са неуверени и недоволни от това, което са, не могат да понесат, че друга жена е успяла повече от тях. Ето защо приятелите ми са главно мъже. — Посестримите й се огледаха и кимнаха.

— Ами сексът? — попита някой.

— На всеки казвам, че не съм виждала по-голям член от неговия — отвърна Кити. Жените се засмяха плахо. Тя изсмука шумно остатъка от коктейла си през сламката. — Така се оцелява — поясни.

На най-горната стълба се отваря врата и на прага й се очертава силуетът на Пакета — манекен на бельо и начинаещ актьор. Едната му ръка е вдигната и се подпира на рамката, тъмнокестенявата му коса пада в очите му, а той се смее, като те гледа как пуфтиш без дъх нагоре по стълбите.

— Вечно си в движение — казва, сякаш сам иска да се излежава по цял ден. Спомняш си какво ти повтаря приятелят му — сценаристът Станфорд Блач:

— Пакета изглежда така, сякаш пътува със собствен осветител.

Не издържаш повече. Трябва да отместиш поглед.

— Той е човешкият еквивалент на палто от самур — казва още Станфорд. Напоследък ти е проглушил ушите за него. Телефонът ти звъни, вдигаш, а насреща е Станфорд.

— Кой е по-секси? Пакета или Киану Рийвс?

Въздишаш. И макар да нямаш представа кой всъщност е Пакета, а и не те интересува, отговаряш:

— Пакета.

Отчасти поради чувство за вина. Разбираш, че трябва да знаеш кой е: онзи тип, дето е пльоснат — мускулест, почти гол — на гигантския билборд на пл. „Таймс“, а и на всички автобуси. Но ти не стъпваш на „Таймс“, а на автобусите не обръщаш внимание, освен ако някой не реши да те блъсне.

Ала Станфорд продължава да те обработва.

— Онзи ден с Пакета минахме покрай билборда му на пл. „Таймс“. Той искаше да си вземе част от него и да си я окачи в апартамента например носа си. Но аз го посъветвах да се спре на издутината на панталона си. Така, когато жените го попитат колко му е голям, ще може да отговаря: 4 метра.

Днес направи нещо много мило. Опита се да ме покани на вечеря. Каза: „Станфорд, ти толкова си ми помагал. Искам да ти се отплатя.“ Аз отвърнах: „Не ставай глупав!“, но досега единствен Пакета се е сетил да ме покани на вечеря. Можеш ли да си представиш, че освен красив е и толкова добър!

Съгласяваш се да се запознаеш с него.

При първата си среща с Пакета — в „Бауъри“ в компанията на Станфорд — иска ти се да го намразиш. Той е на 22 години. Модел. И т.н. Усещаш, че и на него му се иска да те намрази. Наистина ли ще се окаже такъв глупак? Пък и не смяташ, че секс символите са секси и в действителност. Последният, с кого се запозна, ти приличаше на червей. В буквалния смисъл.

Но не и този. Той не е такъв, за какъвто се представя.

— С различните хора съм различен — пояснява.

После изчезва в тълпата.

След два месеца отиваш в „Бароло“ на рожден ден на манекенка и пак го срещаш. Облегнал се е на бара насред стаята и ти се усмихва. Маха. Насочваш се към него. Отрупва те с прегръдки, а фотографите щракат като луди. После изведнъж се озоваваш срещу него на масата. С приятеля си водите принципен безспирен разгорещен спор.

Пакета все се навежда и пита всичко наред ли е. Казваш „да“ и си мислиш: как не разбира, че с приятеля си винаги си говорите така!

Станфорд, който познава цял Холивуд, го изпраща в Л. А. да се явява на прослушвания за малки роли в киното. Пакета му оставя съобщение: „Все за теб говорят. Ти си страхотен! Ще станеш звезда. Успях ли да ти го набия в главата? Ти си звезда, ти си звезда, ти си звезда!“

Станфорд се засмива:

— Подражава ми.

С Пакета се напивате в „Бауъри“.

Той живее в малко ателие, в което всичко е бяло — бели завеси, бели чаршафи, бял юрган, бял шезлонг. Отиваш до банята и проверяваш дали използва специална козметика. Не виждаш.