Кадзуо Ишигуро - Никога не ме оставяй

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Никога не ме оставяй» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Колибри, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Никога не ме оставяй: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Никога не ме оставяй»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Никога не ме оставяй“ е разтърсващ разказ за нашата невинност и загубите, които понасяме. Като деца Кати, Рут и Томи учат в училище — пансион за богати в разкошната английска провинция, където царят тайнствени правила и където учителите непрекъснато напомнят на питомците си колко са специални и привилегировани. Години по-късно Рут и Томи отново се появяват в живота на Кати и тя за пръв път обръща поглед назад към споделеното им минало, за да се опита да проумее какво именно ги е правело толкова специални и как привилегированото им положение се е отразило на по-късния им живот.
Английският писател от японски произход Кадзуо Ишигуро (роден 1954 г. в Нагасаки) е автор на общо шест романа, сред които „Остатъкът от деня“, спечелил наградата „Букър“ превърнал се в международна сензация. През 1995 г. кралицата го награждава с Ордена на Британската империя за особени заслуги към английската литература, а френското правителство го прави през 1998 г. Кавалер на Ордена за изкуство и литература. Живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Никога не ме оставяй — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Никога не ме оставяй», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В онзи ден, който си спомням сега, ние се бяхме качили по столове и скамейки и зяпахме през прозорците, разположени току под тавана. Оттам виждахме добре Северното игрище, където десет-дванайсет момчета от нашия втори горен курс, както и от трети горен, се канеха да играят футбол. Слънцето ярко светеше, но рано сутринта вероятно бе валял дъжд, защото отлично помня блясъка на окаляната и мокра трева на игрището.

Някоя от нас забеляза, че не бива да ги наблюдаваме толкова явно, ала нито една глава не се отмести от прозорците. После Рут каза:

— Той не подозира нищо. Ама нищичко!

Като чух думите й, аз я стрелнах с поглед — исках да видя дали на лицето й не е изписано неодобрение по повод на това, как момчетата се канеха да постъпят с Томи. Но само след миг Рут се усмихна и каза:

— Идиот!

Тогава разбрах, че плановете на момчетата бяха тъй далеч от Рут и цялата ни момичешка компания, че тук изобщо не ставаше въпрос за нечие одобрение или неодобрение. Бяхме се събрали на прозорците, не за да се порадваме на новото унижение на Томи, а просто защото бяхме чули какво кроят и изгаряхме от любопитство какво ли ще излезе от всичко това. Според мен по онова време момчешките работи не ни занимаваха чак толкова много. В общи линии, те бяха чужди на Рут и момичетата, а и на мен.

Или може би греша? Може би още тогава, щом зърнах Томи да тича по игрището в израз на радост, че отново го включват в играта и че пак ще демонстрира високата си класа, съм усетила сладка болка? Помня добре, че забелязах синята му тениска, която си бе купил миналия месец на някаква разпродажба и с която толкова се гордееше. Тогава си помислих: „Ама наистина трябва да е глупак, щом я е облякъл за играта. Горката фланелка! На какво ли ще заприлича в края на мача?“ А на глас изрекох, без да се обръщам към някого специално:

— Томи си е облякъл онази тениска. Любимата му.

Като че ли никой не ме чу: всички се смееха, вперили поглед в Лора, нашия главен клоун, която в момента имитираше Томи и неговите гримаси — как тича, крещи, играе. Останалите момчета обикаляха из игрището, разминаваха се с нарочно нехайни движения, докато Томи се напъваше не на шега и тичаше с все сила. Казах, вече по-високо:

— Ще съжалява, ако скъса тениската си.

Този път Рут ме чу, но реши, че и на мен ми се е прищяло да издевателствам над него, вяло се усмихна и промълви нещо заядливо под носа си.

По едно време момчетата престанаха да си подават топката и се скупчиха на калната трева, като дишаха спокойно в очакване на разбора на играта по отбори. Капитаните излязоха напред — и двамата бяха от трети горен курс, макар на всички да бе ясно, че Томи играе по-добре и от двамата. Хвърлиха ези — тура, за да определят кой ще започне пръв и капитанът, на когото бе провървяло, вдигна поглед към момчетата си.

— Вижте го — каза момичето зад мен. — Колко е сигурен, че ще го изберат! Само го погледнете!

В него наистина имаше нещо смешно, което караше околните да си мислят: да, ако наистина е такъв идиот, значи заслужава онова, което ще стане сега. Останалите момчета даваха вид, че не им пука от избора на капитана, че им е все едно кои ще са поред. Някои тихо разговаряха помежду си, други завързваха връзките на обувките си, трети бяха вперили очи в омацаните си с кал крака. Ала Томи с такова въодушевление гледаше момчето от по-горния курс, сякаш вече го бяха извикали по име.

През цялото време, докато траеше разпределението на играчите, Лора не преставаше да гримасничи — имитираше всяка промяна в изражението на Томи: радостната възбуда в началото, тревогата и озадачеността, когато избраха първите четирима, а той така и не чу името си и най-накрая, когато осъзна накъде вървят нещата — неистовата болка и отчаянието. Впрочем наблюдавах Томи, без да обръщам глава към Лора. По смеха и окуражителните реплики, които си подхвърляха момичетата, аз се досещах с какво е заета в момента. После, когато Томи остана сам и момчетата започнаха да се подхилват, до ушите ми долетя гласът на Рут:

— Започваме. Внимание. Седем, шест, пет…

Тя не успя да стигне до нулата. Томи се разплака, а останалите играчи започнаха да се смеят с цяло гърло и се затичаха към Южното игрище. Не знам защо, но Томи се втурна след тях — или инстинктът му бе подсказал да ги догони и да си разчисти сметките, или бе изпаднал в панически ужас от факта, че ще остане сам на игрището. Така или иначе, той внезапно спря. Загледа се със зачервено лице след тях. После чухме воплите му — безсмислена смесица от мръсни ругатни и заплахи.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Никога не ме оставяй»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Никога не ме оставяй» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Кадзуо Исигуро - Не отпускай меня
Кадзуо Исигуро
Кадзуо Исигуро - Безутешные
Кадзуо Исигуро
Елизабет Адлър - Сега или никога
Елизабет Адлър
Кадзуо Исигуро - КОГДА МЫ БЫЛИ СИРОТАМИ
Кадзуо Исигуро
Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня
Кадзуо Ишигуро
Джесика Редмерски - Миг преди никога
Джесика Редмерски
Кадзуо Исигуро - Там, где в дымке холмы
Кадзуо Исигуро
Кадзуо Исигуро - Klara and the Sun
Кадзуо Исигуро
Отзывы о книге «Никога не ме оставяй»

Обсуждение, отзывы о книге «Никога не ме оставяй» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x