Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Ами ако има? — наистина се страхувах за нея.

— Тогава — усмихна се дяволито Ката, — твоят Исус може чудодейно да ме излекува.

Замерих Ката по главата с още едно хлебче.

Някой позвъни. Надникнахме през кухненския прозорец: пред вратата стоеше Йешуа със своето куфарче с инструменти.

— За месията говорим, а той… — пошегува се Ката и отпи от кафето си.

— До края на живота си ли ще слушам шеги за Исус — осведомих се.

— Някои ще можеш да прочетеш и в следващите комикси — отвърна Ката.

Позвъни се още веднъж.

— Няма ли да отвориш вратата на Божия син? — попита ме тя.

— Не, ще набия дъщерята на уролога — усмихнах се аз повече горчиво, отколкото сладко.

— Но толкова много гняв едва ли ще се хареса на Исус — смъмри ме Ката. Тя хвана „Малентски куриер“, където имах само още пет дни отпуска, и ме остави аз да отида да отворя. Нямаше как татко да отвори на дърводелеца. Точно сега заедно със Светлана бяха на летището в Хамбург, за да вземат нейното копеле. Станах пъшкайки, отидох до външната врата, отворих я и бях смаяна от гледката, която ми се разкри. Йешуа беше напълно невредим: окото му не беше насинено, нямаше драскотини, нито устата му беше подпухнала.

— Добро утро, Мари — поздрави ме той. Изглежда се радваше, че ме вижда отново. А неговата усмивка отново накара коленете ми да омекнат.

— Готов съм да рендосваме — каза тържествено.

От кухнята се чу как Ката избухна в смях.

Затворих вратата на кухнята и казах на Йешуа:

— Не знам дали това е добра идея.

— Ти не ми вярваш, че съм Исус — отсече той.

Защо просто не кажеше: „Да знаеш, целият номер с Исус си беше само една глупава шега. Позволих си я само защото съм един дърт пушач на трева.“?

Така животът ми можеше да вземе щастлив обрат. Би могло да се помисли за изграждането на общо бъдеще.

— На теб ти липсва вяра — забеляза той делово.

„А на теб усмирителна риза“, помислих си.

— Слушай, ако наистина си Исус — казах язвително — тогава скочи от гараж.

— Моля? — Йешуа беше леко озадачен.

— Или превърни водата във вино, или ходи по езеро, или превърни езерото във вино и така ще ощастливиш хората. Или направи така, че захарта да не е калорична — предизвиках го.

— Мисля, че не разбираш защо се случват чудесата — отвърна сериозно той. После, потискайки гнева си, мина покрай мен и се изкачи по стълбата на първия етаж.

Да не си мисли тоя, че може ей така да ме нахока? Идеше ми да запратя в главата му буркана с мармалад. А после да оближа мармалада от тялото му.

О не, май само като го видех и хормоните ми наистина се разбесняваха.

Дали да го последвам? Или по-добре да не се занимавам повече с него? И да правя някакви скучни неща, които отново да направят живота ми нормален? Или да помисля за възможността да си сменя професията, само за да стигна до извода, че с моята квалификация няма как да си намеря по-добра работа?

Реших да направя най-доброто, което ми хрумна: да отида при един приятел.

Михи имаше видеотека, интимният му живот беше почти толкова плачевен, колкото и моят, и преди да се запозная със Свен почти всяка вечер се отбивах при него. Когато той затваряше видеотеката си в девет вечерта (наистина късно за нощния живот на Маленте), обичахме да се храним „здравословно“ с пици, чипс и диетична кола, да гледаме филми и да си подхвърляме от време на време лигави коментари като:

— Сега Леонардо е замръзнал.

— Защо ли му трябваше билет за „Титаник“.

— Ето… сега Кейт го освободи…

— … и той потъва в леденото море.

— Мисля, че посланието на филма е: „Човек трябва да се научи да оставя хората около него да си тръгват, когато пожелаят“.

Докато си сърбах кафето на щанда на видеотеката, разказах на вещия по библейските въпроси Михи всичко за Йешуа. Премълчах само една такава незначителна подробност, каквато беше фактът, че изпитвам чувства към дърводелеца.

От Михи научих, че хубавите думи, които Йешуа каза край езерото по темата „Живей си живота и не се тревожи“, са посочени и в Библията като думи на Исус. Научих също, че Йешуа е еврейското име на Исус.

— Твоят дърводелец е доста начетен за един луд — призна Михи. — Нищо чудно да е някой превъртял професор — заключи той.

— Именно. А професорите винаги са достойни за уважение.

Въздъхнах, а Михи, учуден от тази въздишка, попита:

— Я ми кажи, да не би да имаш чувства към него?

— Не, не — отвърнах и трескаво се втренчих в обложката на едно DVD.

— Откога се интересуваш от порно? — попита Михи.