Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Веднага захвърлих кутията. И се опитах да не мисля за това, какви мъже след какви дейности са я държали в ръка.

— Ти наистина си падаш по дърводелеца — заключи Михи.

— Толкова ли ми личи?

— Какво искаш да чуеш?

— Излъжи ме.

— Изобщо не ти личи — поде Михи. — Напротив, ти си една потайна жена, чиито мисли е толкова трудно да се отгатнат, колкото и тези на Мата Хари. О, какво говоря, в сравнение с теб, Мата Хари е Сиси!

— Лъжец — отговорих и изхленчих: — Искам да не бъда толкова прозрачна.

— Има и по-лоши неща — опита се да ме утеши Михи. — Например, да бъдеш сам на този свят.

— Но аз съм и това! — изскимтях.

— Не, не си — заяви Михи и ме прегърна.

Край него винаги се чувствах така, сякаш съм до брат, а аз бях за Михи като сестра (колкото и Ката да твърдеше, че като сестра, с която би искал да има кръвосмесителна връзка.)

— Ако чувстваш нещо към този Йешуа — каза Михи, — трябва да разбереш дали е психичноболен или го прави по някаква друга причина.

— И как да стане това? Да вляза с взлом в здравноосигурителната каса и да отмъкна картона му?

— Или по този начин — усмихна се лукаво Михи — или да попиташ пастор Гавраил. Нали той го познава.

— Имаш право. Но май ще е по-добре да вляза с взлом в здравноосигурителната каса — отвърнах с въздишка.

Пред дома на пастора срещнах майка ми, която с радостно свирукане излизаше от вратата. Задоволството, изписано на лицето й, ми даде основание да заключа: в момента и майка ми, и баща ми, имат по-добър сексуален живот от мен. Факт, който беше в състояние да докара депресия на жена в средата на трийсетте с дори доста по-здрави нерви от моите. Мама ме попита усмихната:

— Как си, Мари?

— Била съм и по-добре — отвърнах и се зачудих дали да не я попитам за връзката й с Гавраил. Но това отново щеше да доведе до кавга. Както всеки път, когато съм я питала за нейния интимен живот. Боже мой, защо родителите ми не можеха да правят това, което правят съпрузите на тяхната възраст: да скучаят заедно на дивана?

— Сигурно искаш да знаеш защо бях при Гавраил. И имаш право да научиш.

Не бях убедена, че искам да се възползвам от това си право. Но представата, след Светлана като мащеха, да се сдобия и с Гавраил като пастрок, ме накара да попитам:

— Е, добре, защо беше при пастор Гавраил?

В отговор майка ми запя „Girls just wanna havefun“ 9 9 Момичетата просто искат да се забавляват. — Бел.прев. .

— За последно си била момиче миналия век — отвърнах заядливо.

— Ти също — контрира ме тя.

— Сега вече наистина ми е тъпо — вкиснах се аз и понечих да мина покрай нея. Но мама ми препречи пътя.

— Ако имаш нужда от помощ… — започна тя.

— Определено няма да дойда на терапия при теб — прекъснах я.

— Естествено, нали аз съм виновна за всичките ти проблеми, задето се разведох — отвърна лаконично тя, а аз закимах прекалено утвърдително.

— Знаеш ли, Мари, когато стане на определена възраст, човек трябва да спре да обвинява за всичко родителите си. И да поеме живота си в свои ръце.

— И кога точно е тази възраст? — попитах язвително.

— В началото на двайсетте — усмихна се подигравателно тя. И добави в движение: — Но ако все пак се нуждаеш от професионална помощ, с удоволствие ще ти намеря добър терапевт.

Погледнах след нея, арогантният й вид винаги така ме ядосваше, че ми идеше да си намеря добър професионален убиец.

Когато влязох в офиса на Гавраил, отново погледнах картината на причастието и установих, че Исус наистина има нещо общо с Йешуа, макар и не в по-голяма степен, отколкото с единия от „Би Джийс“. Това беше вече малко страшно. По някакви причини Гавраил тъкмо задраскваше всичките си срещи за следващата седмица. Без да вдига поглед от календара, той ме попита:

— А, пак ли ще се омъжваш?

След трийсет години без нито един засмял се на неговите проповеди, Гавраил така и не разбра, че чувството му за хумор не е негова силна черта.

— Аз… аз искам да ви попитам нещо. За Йешуа.

Сега вече Гавраил ме погледна и се намръщи, но аз не се изплаших и храбро продължих:

— Той… каза, че е Исус. Той… той луд ли е?

Гавраил ми отвърна, като строго ми зададе насрещен въпрос:

— Какво искаш от него?

Слава на Бога, че бях трезва и не споменах нищо за „рендосване“.

— Той луд ли е? — повторих вместо това въпроса си.

— Не, не е луд.

— Тогава защо лъже? — осведомих се, Гавраил не обърна внимание на въпроса ми, а само каза:

— Мари, Йешуа никога няма да отговори на чувствата ти.