Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Защо? — попитах, без да съобразя, че така признавам, че изпитвам нещо към Йешуа.

— Повярвай ми, този мъж никога няма да се влюби в някоя жена — заяви категорично Гавраил.

А аз си помислих: „Боже мой, значи Йешуа е гей!“

Когато се прибрах вкъщи, започнах да си блъскам главата над това. Нали Йешуа ми разказа за някаква друга жена, как тогава може да е гей? Но, от друга страна може би на хората от Палестина им е трудно да имат нормални връзки, едва ли не толкова трудно, колкото и на професионалните футболисти. Вероятно там предпочитат да кажат на жена, която искат да разкарат „Аз съм Исус“ вместо „Обичам да нося розово бельо.“

Ката беше излязла, значи не можех да говоря с нея за тези си размишления. Ето защо направо се покатерих при Йешуа на покрива. Той тъкмо режеше поредната нова дървена подпора, като пак си пееше един от своите псалми. Щом ме видя, спря да пее и ме погледна по-меко от преди. Изглежда, че ядът му се беше изпарил. Моментално пристъпих към акцията „дискретно подшиване“:

— Я ми кажи, Йешуа… и в твоята родина ли си си пеел псалмите винаги сам?

Йешуа ме погледна учудено и после отвърна:

— Не, невинаги.

— Ами, с кого тогава ги пееше?

— Имах приятели.

— Мъже?

— Да, мъже.

„Тоест, гейове?“ — запитах се.

— А имаше ли сред тях някой, когото да обичаш? — попитах директно.

— Всичките ги обичах.

„Всичките?“ — помислих си ужасено.

— Но колко бяха тези мъже?

— Дванайсет — отвърна Йешуа.

О, Боже Господи!

— Но… разбира се, не всички едновременно — изкисках се смутено.

— О, напротив, как иначе.

О, Боже!!!

— Те бяха съвсем обикновени хора, рибари, един събирач на данъци…

Имал е дори данъчен инспектор за любовник? Да, да, светът е шарен. Преглътнах и нанесох последния си удар:

— Но… тогава коя е била Мария?

Йешуа видя объркването ми и попита:

— Мислиш, че с тези мъже ме е свързвала любов във физическия смисъл на думата?

— Не, не, не, не… — отрекох енергично, ала този човек не можеше дълго да бъде залъгван: — Не, не, не… да — додадох тихо.

Йешуа гръмко се засмя. Целият покрив се разтресе. Но този път не намерих смеха му за чак толкова прекрасен.

Тогава внезапно чухме отдолу силен вик на дете. Йешуа спря да се смее и се ослушахме.

— Трябва да сложим малката да легне на земята — чухме Светлана да казва откъм стълбището. В гласа й се долавяше тревога. Двамата с Йешуа бързо се спуснахме надолу и в антрето видяхме как Светлана е хванала своята мятаща се на пода осемгодишна дъщеря и как баща ми й помага. Малкото русо, изящно момиченце имаше епилептичен пристъп. То ужасно се гърчеше, а на устата му имаше пяна.

— Лиляна боли ли я? — попита загрижено баща ми.

— Викът не беше от болка, а от трескаво вдишване на въздух — обясни Светлана, като се опитваше да запази спокойствие, което само донякъде й се удаваше.

— Един такъв пристъп по принцип трае около две минути — допълни тя.

Баща ми кимаше и държеше с нея детето така, че да се сведе до минимум възможността то да се удари някъде и така да се нарани. Йешуа пристъпи напред и се наведе над гърчещото се дете.

— Какво искате? — попита агресивно Светлана. Тази майка изглеждаше така, сякаш за детето си е готова да участва дори в турнир по кунгфу. А като нищо щеше и да го спечели.

Йешуа не отговори нищо. Вместо това докосна момичето. Малката моментално престана да се гърчи. Отвори очи и радостно се усмихна, сякаш нищо не се беше случило.

Йешуа произнесе:

— От този миг нататък момичето е излекувано.

Светлана и баща ми гледаха изумено детето. А аз още по-изумено гледах Йешуа.

Татко, Светлана и аз бяхме напълно втрещени, но не и момиченцето. То обърса с ръкав пяната от устата си, отиде при Йешуа и усмихнато го попита нещо на беларуски — ако изобщо има такъв език, защото белгийски също няма, значи сигурно е било на руски. Йешуа й отговори на същия меко звучащ език. После двамата се разговориха, докато накрая Йешуа избухна в смях и се заизкачва по стълбите.

Аз се обърнах към Светлана, за първи път, без да се заяждам, и я попитах за какво са си говорили двамата.

— Най-напред Лиляна попита какво се е случило с нея — обясни Светлана, която също беше прекалено шашардисана, за да мисли и тя за заяждане. — Тогава мъжът каза, че Господ я е излекувал и после Лиляна попита дали Господ може всичко, а мъжът я увери, че Господ наистина може всичко. После Лиляна си поръча от Господ портативна PlayStation. И това, да си намеря мъж, който да е много по-млад.