Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Не искам да те виждам повече! — и си тръгна.

Извиках след него колкото ми глас държи:

— Бъди сигурен, че няма!

После погледнах към Йешуа, който се изправяше, а устата му беше разранена от ударите. Чувствах се виновна, та нали моя беше вината, задето Свен беше откачил. Но бях ядосана и на Йешуа. Ако поне малко се беше защитил, сигурно нямаше така да го подредят. И аз нямаше да се чувствам така мъчително виновна!

— Защо не се защити? — попитах гневно и изпълнена с чувство за вина.

— Когато някой те удари по едната буза, подложи му другата — отвърна Йешуа съвсем спокойно.

Сега вече наистина се вбесих:

— А бе ти за кого се мислиш? — заядох се с него аз — за Исус ли?

Тогава Йешуа треперейки изпъна рамене, погледна ме дълбоко в очите и заяви:

— Да, аз съм Исус.

— Скоти! Да се махаме оттук! — извика Кърк.

— Но, капитане…

— Никакво но! Той съвсем сериозно си въобразява, че е Исус! — настояваше Кърк.

— Въпреки това не можем току-така да изчезнем!

— Защо? — Кърк направо щеше да откачи.

— Защото той е ранен.

Кърк се замисли: „Скоти има право, не можем да оставим Йешуа в това състояние сам.“

Но това не се поправи на Кърк.

— Скоти?

— Да, капитане?

— Има нещо, което отдавна се канех да ти кажа.

— И то е?

— Много ме нервираш.

Гледах Йешуа, който едва стоеше на краката си и чиято устна все още кървеше. Той каза със спокоен тон:

— Сигурно искаш да знаеш защо съм тук.

Не, не исках! Не ме интересуваше от коя лудница се е довлякъл. Ето защо отвърнах:

— Не говори нищо, трябва да си почиваш. Ей сега ще те заведа при Гавраил.

— Няма нужда, сам ще намеря пътя — каза Йешуа и се надявах наистина да успее, тъй като исках да се махна колкото се може по-бързо от него.

Той направи две крачки и се строполи. По дяволите!

Свен го е удрял по-силно, отколкото предполагах. Подкрепях го през целия път до дома на пастора. По някое време Йешуа поде:

— Дойдох на земята, защото…

Но аз само казах:

— Шшшт!

Не исках нищо да слушам. Стигаше ми безумието, което съпътстваше собствения ми живот. Неговото щеше да ми дойде в повече.

Позвъних на вратата на пастора и Гавраил ми отвори, облечен в бельо на райета. Гледка, която преспокойно можех да си спестя.

Гавраил не ми обърна внимание, той бе твърде шокиран от вида на Йешуа.

— Какво си му направила?

— В дванайсетия рунд му забих страхотно ляво кроше — отговорих язвително.

— Не е време за хапливи забележки — отвърна Гавраил и звучеше по-строго отколкото и в часовете по конфирмация.

Обясних му какво се е случило. Гавраил ме изгледа гневно, отведе ме настрани и процеди:

— Остави Йешуа на мира!

А аз процедих в отговор:

— С най-, най-, най-, най-, най-, най-, още 524 пъти най-голямо удоволствие.

Гавраил въведе замаяния Йешуа вкъщи. При което ми направиха впечатление три неща. Първо, Гавраил се отнасяше с Йешуа така внимателно, както слуга със своя господар. Второ, Гавраил имаше на гърба си два огромни белега. И трето, чух глас, който извика: „Какво се е случило?“ и този глас страшно ми заприлича на гласа на майка ми.

Мигом се втурнах към един прозорец, надникнах в дома на пастора и наистина: майка ми се мотаеше там. Облечена само по бельо.

Сега вече изтрезнях напълно.

Гавраил въведе Йешуа в гостната, погрижи се за раните му и остана да бди край леглото му, докато той заспа. Защо месията се занимаваше с Мари? Гавраил не намери задоволителен отговор и накрая се върна при майката на Мари, която се гушеше в леглото му. За бившия ангел тази гледка беше невероятна. От десетилетия той бе копнял за нея и сега най-после мечтата му се беше сбъднала. Той се усмихна доволно. Разбира се, за ангелите не беше тайна, че Господ има странно чувство за хумор, но за Гавраил Божият хумор едва сега се показа в цялата си светлина. Това, хората да правят секс, беше просто чудата приумица на Всевишния.

И великолепно занимание.

Плашеше го само това, че краят на света скоро щеше да настъпи и шансовете на любимата на Гавраил да бъде приета в небесното царство клоняха към нула. Той се опита да убеди Силвия да приеме вярата, но тя само остави Библията на нощното шкафче и леко гризна ухото му. Тогава той съвсем забрави за намерението си да я въвежда в правия път.

Но дори и неговата голяма любов да успееше да се класира за небесното царство, той се съмняваше, че това Великолепно занимание ще Бъде допуснато там.