Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Силно казано — казах. — Това е само една караоке уредба. Какъв ти Златен телец. Вярно, че да слушаш Волфганг Петри е все едно да си в ада, но не е болка за умиране.

После отидох до банковия служител, който държеше в ръката си микрофона и го попитах:

— Може ли да ми го дадете за малко?

Мъжът, който приличаше на продавач на домашни потреби, се позамисли какво да отговори, тогава му издърпах микрофона и го тикнах в ръката на Йешуа.

— Какво искаш да пееш? — попитах го.

Той се намръщи, не знаеше какво да мисли за всичко това.

— Ще бъде забавно! — навивах го. — Кои са любимите ти песни?

Йешуа превъзмогна себе си и отвърна:

— Особено ми харесват псалмите за цар Давид.

Погледнах в програмата на уредбата и отвърнах:

— Окей, пускаме „La Bamba“ .

Натиснах копчето, програмата стартира, но Йешуа не се въодушеви, макар че видимо се опита да ми достави удоволствие. Припяваше някак с нежелание „La Bamba“ , но на изречението Soy captain, soy captain остави микрофона настрана. Това не беше за него. Не постъпих правилно. И съжалих, че го бях накарала насила.

Гелосаният банков служител дойде при мен и попита:

— Е, приключихте ли със съсипването на настроението?

Огледах се наоколо и видях силно раздразнените лица на служителите, което ми подсказа: „Говори на нас.“

Понечих да му върна микрофона. Но тогава се обади Йешуа:

— С удоволствие бих изпял нещо. В тази машина няма ли нещо по-смислено?

— Ние не искаме смислени неща — извика типът от банката. — Искаме „99 балона“ !

Видях, че Йешуа наистина възнамеряваше да пее. Очевидно не искаше да ме разочарова. Това беше някак мило.

Ето защо дръпнах настрани банковия служител и тихо му пошепнах:

— Остави го да пее или ще те сритам в балоните. Така ще ти останат само 97.

На което той изплашено отговори:

— Какво пък, една по-спокойна песен няма да навреди.

Отидох до машината, порових се в каталога с песните и намерих „Пътят“ на Ксавиер Найдо. Йешуа взе микрофона и започна да пее със своя разкошен глас: „Пътят няма да е лесен / пътят ще е каменист, суров / не всичко ще върви като по песен / ала богат ще е такъв един живот.“

Когато той свърши, половината малентска банка плачеше.

И завикаха:

— Още, още, още!

Една млада, много изящна жена се приближи до Йешуа и му предложи:

— А бихте ли опитали с „We will rock you“ ?

Съвсем объркан, Йешуа попита:

— За убиване с камъни ли се говори в нея?

Но той не беше дори на половина толкова объркан, колкото ние с младата жена.

Отново потърсих в каталога с песните и намерих само заглавия, които считах, че са неподходящи за Йешуа, като: „Смяташ ли, че съм секси“ или на Принс „Моето куче е хомосексуалист“ .

— Мисля, че можем да тръгваме — предложих му тогава. Но очарованите от него банда банкови служители просто не го пускаха и тогава Йешуа попита събралите се:

— Може ли да изпея един псалм?

Гелосаният отвърна:

— С удоволствие, каквото и да е това.

Йешуа му показа какво е. Той изпя великолепен псалм, подбран — вероятно инстинктивно — за банкери, с изречението: „Колкото и да расте богатството, не изгубвайте сърцата си по него.“

Когато свърши, банковите служители въодушевено му изръкопляскаха. Като викаха: „Браво“, „Още“ и „Хайде още един, още един.“

Така Йешуа изпя още един псалм. И подтикван от банкерите, още един. И още един. Общо осем, докато барът не затвори. Дълбоко развълнуван, барманът се отказа да включи в сметката ни цялото червено вино — дори банковите служители бяха минали от кайпириня 8 8 Алкохолен коктейл. — Бел.ред. на червено вино — и всички се разделиха с благодарност с Йешуа. А аз като гледах след въодушевените банкови служители, имах чувството, че на следващия ден ще отпуснат много повече кредити на своите клиенти.

Йешуа ме придружи до дома на баща ми, а аз бях толкова окрилена, колкото и пияна. Отдавна не бях пила толкова много вино, колкото с този мъж (който изглеждаше учудващо трезвен, което значи, че или носи на пиене, или просто има по-добър метаболизъм). А и със сигурност това беше най-странната вечер, която съм прекарвала с мъж, ако не се брои денят, в който Свен прецени, че за една нощ можем да делим една стая с майка му, защото целият хотел във Форментера беше резервиран.

Йешуа умееше някак си да вълнува хората. Той развълнува и мен. Но силно се съмнявах, че вълнението беше взаимно. Дали ме намира за привлекателна? Все още не беше погледнал гърдите ми. Да не би да беше хомосексуалист? Това би обяснило защо е толкова фин човек.