Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Франк се намръщи, изглежда си спомни нещо болезнено.

— Можеш спокойно да говориш — каза Йешуа със своя приятно успокояващ глас, който предразполагаше човек: „Можеш да ми се довериш. Няма да те нараня.“

— Жена ми умря при автомобилна катастрофа — обясни Франк.

„О, Боже мой!“ — помислих си.

— И аз бях виновен.

Сега вече и аз съчувствах на Франк и сама му налях още вино.

Налях и на себе си.

Франк разказа за дълбоката си любов към жена си и за ужасната вечер на злополуката. За първи път говорел с някого така подробно за случилото се. Тогава Франк пътувал с жена си Каро за някакво парти извън града. В насрещното движение някакъв търговски представител направил маневра за изпреварване. Колите се сблъскали челно, Каро починала на място. А имала още толкова много планове за живота си. Например, тъкмо била започнала курс по ориенталски танци.

— А ти бързо ли караше? — осведомих се.

Франк поклати отрицателно глава.

— А можел ли си да реагираш по друг начин? — настоявах.

Той отново поклати отрицателно глава.

— Но защо тогава чувстваш вина? — попитах сподавено.

— Защото… защото тя умря, а аз не — отвърна той и започна да плаче. За първи път разказваше на някого за угризенията си и за първи път можеше свободно да излее мъката си. Йешуа хвана ръката му, остави Франк да се понаплаче и после попита:

— Жена ти беше ли добър човек?

— Нямаше по-добра от нея — отвърна Франк.

— Тогава и ти бъди такъв — каза Йешуа със своя благ, убедителен глас.

Франк спря да плаче и попита иронично:

— Тоест да не обирам повече касите на мобилните оператори?

Йешуа поклати глава.

Франк бутна виното встрани, благодари от все сърце, стана и си тръгна. Изглеждаше почти така, сякаш се беше успокоил. Боже, този Йешуа щеше да изкара луди пари в някоя клиника по рехабилитация в Бевърли Хилс.

Той ми се усмихна:

— Понякога на хората просто им трябва да бъдат изслушани, за да се избавят от демоните си.

Внезапно разбрах колко прекрасно беше това, че бяхме споделили хляба си.

С Йешуа си тръгнахме от ресторанта и известно време се разхождахме мълчаливо край езерото в посока към центъра на града. Сега мълчанието не ме притесняваше. С Йешуа наблюдавахме залеза. Над Малентското езеро той не беше така впечатляващ, както над Форментера, но все пак достатъчно красив, за да му се наслади човек за няколко мига.

Не знаех какво да мисля за Йешуа. Ту исках да избягам от него, ту просто да слушам гласа му, ту да му схрускам задника. А кой знае дали и той случайно не искаше да схруска моя задник. Обективно погледнато, с нищо не ми намекваше, че му минава такава мисъл. Така и не сканира тялото ми отгоре до долу, нито поде нещо като флирт. Защо така? Толкова ли съм непривлекателна? Или не съм достатъчно добра за него? Какво си въобразяваше този тип? Като дърводелец едва ли беше топобект на желанията сред жените!

— Защо ме гледаш така лошо? — попита Йешуа, а аз му отвърнах смутено:

— Ааа, нищо, просто понякога ходя малко намусена.

— Не, не е така — отвърна той — имаш дружелюбен вид.

Той каза това без нотка на ирония. Изобщо у него се наблюдаваше така нехарактерната за времето ни липса на всякаква ирония. Дори за миг не усетих в някое от неговите действия или жестове изкуственост, заученост или помпозност. Той наистина считаше, че имам дружелюбен вид. Това комплимент ли беше? Поне беше по-добро от лицемерието на Свен: „Обичам всяко грамче от теб.“

Усмихнах се. Йешуа отвърна на усмивката ми. И аз благосклонно приех това за флирт.

Ние се шляехме из центъра, а от един бар се чуваше как вътре посетителите реват с пълно гърло песента на Волфганг Петри „Безумие — защо ме пращаш в ада?“ .

Когато чу това, Йешуа се притесни.

— Какво има? — попитах го.

— Това е сатанинска песен.

Преди да успея да кажа нещо, той се втурна в бара на име Поко-Локо. Хукнах след него. В бара около двайсет млади мъже и жени, приличащи на банкови служители, стояха пред една караоке уредба. Мъжете бяха разхлабили вратовръзките си, а жените бяха захвърлили саката на костюмите си. Настроението беше весело, всички пееха и се поклащаха в такт. Беше някакво караоке парти, каквото можеха да измислят само хора, които по цял ден се занимават с документи за безкасови преводи.

Но Йешуа беше объркан. Хора, които пееха такива „дяволски“ неща и на всичкото отгоре и танцуваха, никак не му харесваха.

— Сякаш танцуват около Златния телец.