Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Беше прекрасна вечер — усмихна се Йешуа.

О, може би все пак ме намираше за привлекателна?

— Хапнах, попях, но най-вече се смях — обясни Йешуа. — Такава чудесна вечер не съм имал отдавна на земята. И то единствено благодарение на теб, Мари. Благодаря!

Той ме погледна с невероятните си очи, пълни с благодарност. Като нищо можеше да му се вярва, че отдавна не се е забавлявал така.

С повечко въображение това би могло да се изтълкува като интерес към мен. А толкова исках! Ако коленете ми да затрепереха още съвсем мъничко, щяха да затанцуват чарлстон.

— Може би искаш да се качиш горе с мен? — попитах, без много да му мисля и веднага се изплаших от самата себе си. Проклетото ми подсъзнание искаше да вкара този мъж в леглото ми?

— Но какво ще правим горе? — попита Йешуа съвсем простодушно.

Не, не биваше да си лягам с него. Това щеше да е грешка, по много и най-различни причини: заради Свен, заради Свен, заради Свен. Но и заради Ката, от която сигурно после цяла година щях да слушам намеци за инструменти.

— Мари?

— Да?

— Зададох ти въпрос.

— Да, зададе ми — потвърдих аз.

— А ще отговориш ли на въпроса ми?

— Разбира се.

Ние мълчахме.

— Мари?

— Да?

— Щеше да ми даваш отговор.

— А-аа, какъв беше всъщност въпросът?

— Защо трябва да те придружа до горе? — повтори меко Йешуа. Очевидно наистина не подозираше нищо. Откачалка. Той бе така невинен. Това някак си го правеше още по-привлекателен.

Но ако той нямаше представа защо искам да отидем горе, значи все още можех да избегна неловката ситуация и да се предпазя от извършването на поредната грешка. Или още по-лошо: той да ме отблъсне.

Като нищо можех да се измъкна. С моята пияна глава само трябваше да отговоря нещо не толкова банално като „да пийнем по кафе“.

— Какво искаш да правим? — попита още веднъж Йешуа.

— Да рендосваме.

— Да рендосваме?

Тъпото червено вино!

— А-аа… имах предвид да рундосваме.

— Да рундосваме?

— Да — ухилих се аз някак криво.

— Какво е това?

О, Боже, откъде да знам?

— Аз… ааа… тоест, имах предвид рендосване… да поправим покривното скеле — обясних бързо.

— Искаш да работим заедно на покривното скеле?

— Да! — отвърнах, щастлива, че нещата взеха такъв обрат.

— Но по това време ще събудим баща ти и сестра ти — започна да разсъждава Йешуа.

— Именно, и затова по-добре да не го правим! — заявих аз леко откачено.

Йешуа ме погледна учудено. Ухилих се смутено.

После той каза:

— Добре, тогава ще рендосваме заедно утре.

— Чух това! — извика задавено зад нас един агресивен глас. Обърнах се и иззад сливовото дърво в края на голямата градина пред къщата изскочи Свен. През цялото ли време ме е чакал пред дома ми?

Огледах се изплашено. Беше пиян и ужасно разгневен:

— Ти ме измами! — извика той.

— Не съм — отвърнах.

— Да, бе, как ли пък не — каза иронично. — Обзалагам се, че през цялото време си се мъкнела с тази дългокоса маймуна.

— Приятелю — каза Йешуа спокойно и застана между нас. — Не повишавай тон на Мари.

— Изчезвай, хипарче. Или ще ти размажа муцуната! — заплаши го Свен.

— Не го прави — предупреди го меко Йешуа. Но Свен вече го беше зашлевил по лицето.

— О, Боже! — извиках и погледнах към Йешуа. Той държеше бузата си, изглежда Свен го беше ударил силно.

— Ела да се биеш, ако си мъж! — извика Свен на Йешуа.

Но Йешуа просто остана на мястото си, не направи нищо, съвсем нищо. Сигурно нямаше да му е трудно да ступа пияния Свен, изглеждаше доста трениран. Пък и определено не беше толкова пиян, колкото бе Свен. Само че Йешуа ни най-малко не се поддаде на провокацията:

— Няма да се бия с теб, прият…

— Не съм ти приятел! — Свен го удари още веднъж. Този път с юмрук.

— Ааа… — изстена Йешуа. Сигурно много го беше заболяло.

— Защитавай се! — предизвикваше го Свен.

Но Йешуа само си стоеше пред Свен, миролюбиво, без помен от агресия. Приличаше на Ганди за бедните. Но пък Свен го удари още веднъж. Йешуа падна на земята. Свен се нахвърли върху него, продължи да го удря още и още, като крещеше:

— Защитавай се, женчо!

Аз панически си помислих: „Да, Йешуа, защитавай се! Не се оставяй да те бият!“

Но Йешуа не отвръщаше на ударите. Свен продължаваше да го бие. Не можех повече да гледам, хванах Свен за яката и го дръпнах от Йешуа:

— Веднага престани с това!

Свен гневно се втренчи в мен, в лицето ме лъхна дъхът му на алкохол. За един момент се изплаших, че ще удари и мен. Но не го направи. Пусна Йешуа и ми каза: