Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Татко дойде при нас и ми предложи:

— Можеш да спиш и в старата си стая.

Макар и да бях оскърбила неговата Светлана, макар и още да ми беше сърдит, бях негова дъщеря и в дома му винаги щеше да има място за мен. Това беше хубаво.

И Михи искаше да ми помогне:

— При мен също можеш да пренощуваш. Имам хубави филми на ужасите, които ще те разсеят: „Резачка“, „Резачка 2“, „Булката, която не мина под венчило“.

Въпреки всичко се усмихнах. Михи винаги беше в състояние да ме разсмее, за разлика от Свен или Марк. Тъпото беше, че моите хормони не отдаваха дължимото на хумора.

— Иди да спиш при Михи — прошепна ми Ката, — и спи с него.

Не можех да повярвам, че ми предлага това и се изчервих, къде от гняв, къде от срам.

— Това ще те разсее. Пък и той от край време те харесва — допълни тя.

— Първо, не ме харесва от край време — изсъсках й в отговор. — И второ, между Михи и мен съществува платоническа връзка.

— Мари — отвърна Ката, — Платон е бил абсолютен идиот.

При избора, който се очертаваше между филми на ужасите при Михи и терапевтични сеанси при мама, се спрях на предложението на татко. Малко по-късно влязох в някогашната си детска стая. Тя си беше все същата, т.е. ужасно тягостна. На стената висяха плакати на момчешки групи, членовете, на които вероятно днес са включени в програмите за безработни към бюрото по труда. Освободих се от сватбената си рокля и се отпуснах по бельо — тъй като нямах други дрехи — върху старото ми легло. Дълбоко угнетена, вперих поглед в тавана, където се мъдреше голямо мокро петно — скелето на покрива беше счупено. Татко каза, че скоро ще го поправи, което беше много мило, защото по всичко личеше, че ще остана в тази стая до края на живота си. То не ми се и излизаше навън, в този шантав свят.

Ката седна на пода и се облегна на леглото. Тя не говореше, а съвсем спокойно си рисуваше комиксите. След известно време погледнах какво е нарисувала.

— Сега цяла седмица ли твоите комикси ще се занимават с моята злополучна сватба? — попитах.

— Идните две седмици — усмихна се широко Ката.

— А докога изобщо смяташ да ги рисуваш?

— Докато пораснеш — отвърна с обич тя.

— Аз съм пораснала — запротестирах слабо.

Ката само ме погледна съчувствено:

— Не си.

— Каза жената, която не иска да има никакви сериозни връзки повече — отвърнах засегнато. Откакто Лиза я беше изоставила в болницата, Ката имаше връзки само за по една нощ.

— Много по-мъдро е да се наслаждаваме на мига, вместо да се привързваме към неща и хора — обясни Ката с равнодушен тон.

Това нейно изказване за пореден път ми даде да разбера, че дълбоко в сърцето си тя беше изгубила всякакви илюзии, що се касае до любовта. И всякаква надежда. Сега бях на път да се съглася с нея.

— Би ли ме оставила сама? — помолих я след кратко мълчание.

— А в състояние ли си да останеш сама? — попита тя предпазливо.

— Няма проблем — уверих я смело.

Сестра ми лепна една целувка на челото ми, затвори скицника си и излезе. Аз извадих хартия и молив от старото си бюро и седнах на леглото, за да съставя списък на положителните и отрицателните неща в живота ми. Някога моята психотерапевтка ми беше препоръчала в кризисни ситуации да си припомням, че животът ми не е толкова лош, колкото си мисля.

1) Прецаках една сватба, защото чувствата, които имах към мъжа, за когото смятах да се омъжа, не бяха достатъчно силни.

2) А имах силни чувства към един мъж, който ми изневери с някаква пикла, носеща дрехи 34-ти размер.

3) Когато носех дрехи 34-ти размер, бях на тринайсет години.

4) Имам професия, която мразя повече, отколкото средностатистическият палестинец евреите.

5) А и нямам никаква перспектива за друга работа.

6) Освен това нямам никакви приятели.

7) И сигурно половината Маленте ме мрази за това, което причиних на Свен.

8) Отново нощувам в детската си стая.

9) На 35 години съм.

10) Излиза, че Ката има право: наистина не съм пораснала.

Нищо друго не ми хрумваше. Само десет отрицателни точки. Все пак, не е като да са цяла дузина. Не е зле. Но пък обхващат фактически всички съществени точки в моя живот: любов, професия, приятели, характер.

Но не всичко беше загубено, все пак още не бях съставила списъка с положителните неща!

1) Имам сестра като Ката.

Трябваше ми доста време, докато се сетя друго положително нещо.

2) По-зле не може да бъде.