Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Гавраил изпита смъртен страх, че неговата любима не приема Библията на сериозно и заключи:

— Не всеки човек ще бъде приет от Исус в небесното царство.

— О, мога ли сега, на стари години, да стана вярваща?

Загрижеността на Гавраил към нея й се стори някак сладка.

— Да! По дяволите! — извика Гавраил.

Това негово избухване я обърка:

— За първи път те чувам да ругаеш.

— Всички неверници ще бъдат наказани — заяви Гавраил, но вече съвсем тихо и загрижено.

— Затова ние неверниците имаме по-добър живот тук и сега, защото не се оставяме да ни сплашат такива ужасяващи библейски текстове — възрази тя.

После Силвия погледна часовника си, трябваше да отиде в кабинета си, защото имаше приемен час. Но Гавраил беше толкова сладък, като се вълнуваше така. Защо едва сега го забелязваше? Много просто, защото нейният бивш съпруг си имаше младо белоруско зайче и тя внезапно беше изпитала страх, че ще остарее сама. Това й подсказваше нейното аналитично съзнание на психолог. Но то й подсказваше и че беше напълно нормално да реагира така на новата любов на бившия си мъж. И че човек трябва да изживее това, което го кара да се чувства добре.

Затова на раздяла, тя накрая каза на Гавраил:

— Ще дойда да те видя тази вечер.

Тя го целуна приятелски по бузата. После с бодра стъпка заслиза по стълбите.

Гавраил сложи ръка на бузата си: значи такова било усещането да си целунат от нея. Сега още по-малко от преди искаше да я загуби. Но не му оставаше много време, за да спаси голямата си любов. Исус отново бродеше по земята.

Когато се събудих в моята детска стая, вече нямах никакви колебания: Аз бях само едно:

Вяло и измъчено се отпуснах в леглото си. Чувствах се жалка като куче. Нощта беше ужасна, а сега се очертаваше един дъждовен ден. Вместо да съм на меден месец и да седя в самолета за Форментера 5 5 Остров в Испания. — Бел.прев. , а стюардесата да ми сервира сандвичи, аз лежах в своята детска стая, гледах втренчено все по-нарастващото от дъжда петно на тавана и се питах дали не е настъпил най-подходящият момент да стана алкохоличка.

Отместих поглед от мокрото петно, огледах помещението и открих старата си стереоуредба. Винаги когато като тийнейджърка имах любовни терзания, слушах „I will survive“ и танцувах из стаята като кенгуру в екстаз.

В следващите четири минути бивах тотално нахъсана, но после отново се затварях в себе си и се питах дали наистина ще го преживея. После, потейки се, пусках „I am what I am“ , но и тя не ми помагаше особено, тъй като на тази песен все си задавах въпроса: „ Какво всъщност съм аз ?“

Днес нямаше да се питам това, защото си знаех много добре: аз съм ж.и.в.о.т.н.о. И бях сигурна, че този път нямаше да преживея всичко, освен ако не станеше чудо.

Сключих ръце и се помолих на Бог за следното: „Мили Боже, моля те, моля те, направи така, че отново всичко да бъде наред. Някак си. Без значение как. Важното е отново всичко да се оправи. Ако направиш това, някоя неделя ще отида и на църква. Наистина. Обещавам. Не ме интересува колко са скучни проповедите. Няма и да се прозявам и никога повече няма да се замислям за Исус… Искам да кажа, разбира се, ще си мисля за Исус, но не по начина, по който го правех вчера. И ще дарявам една десета, — или както казваш ти, десятък, от моя месечен доход за добра кауза… или хайде да бъде двадесятък, иначе ще ми дойде малко нанагорно. От друга страна, ако много държиш, мога да дарявам и петна десятък, става нали, хем така ще мога да си позволя и кола… окей, окей, при това положение, пак се връщаме на варианта с десятъка! Важното е да не се чувствам толкова окаяно като сега. Това ми е по-ценно от всички пари на света. На кого му е притрябвала кола? Само да замърсява въздуха. Какво ще кажеш за тази сделка? Аз да стана набожна и безкористна и няма да допринасям за отделянето на бог, а ти да направиш така, че отново да се почувствам добре? Ако си съгласен, дай ми знак… или чакай не, не, не! Ще направим друго: ако си съгласен, просто НЕ ми давай знак!“

Млъкнах за миг. Ако сега не получех знак, което не беше съвсем невероятно и следователно беше, според мен, доста хитро като предложение от моя страна, значи всичко щеше да се оправи отново. Можех да бъда щастлива, дори и в замяна на това да имах по-малко пари, да нямах кола и да трябваше да прекарвам неделите си в църквата.