Александра Потър - Да започнем отначало

Зъбите му гризат леко ухото ми и по гръбнака ми тръгва тръпка на възбуда, която праща сигнали по цялото ми тяло.

— Време е да се събудиш.

Обзема ме вълна от желание. Той иска да го направим отново! Значи е вярно онова, което казват хората: че сексът бил като карането на колело. Не се забравя… След като отново се качиш на…

Протягам ръка под завивката и търся топлото му тяло до моето. Но къде е той?

Отварям рязко очи, за да видя как облича екипа си за бягане.

— Време е да потичаме.

— Каквооо?

— Мислех, че ще тичаш с мен — усмихва се, докато взема бейзболната си шапка и я обръща наопаки. — Нали ми каза, че обичаш движението?

Мигам срещу него в ярката зимна светлина, която влиза през прозореца и имам чувството, че току-що са ме залели е леденостуден душ.

— Нима? — споменът за онази вечер в кръчмата неочаквано се връща. — О, да, да, аз… да, наистина — бързо се поправям, докато търкам очите си, за да прогоня съня.

— Макар че с твоите тренировки във военния фитнес, сигурно ще ме оставиш далеч зад себе си — смее се Себ.

Да го изпреваря? Гледам го замаяно. Преди той ме оставяше да си доспя в леглото, докато отиваше да тича, но сега няма да стане. Сега е убеден, че съм фанатично запалена по фитнеса и тренировките. Че съм една от онези луди, които обикалят из парковете в мразовитите утрини и вечери, облечени с цветни трика, докато някакъв пич е камуфлажно облекло вика по тях.

— След това ще ми покажеш някоя от онези коремни преси на пейка, за които ми говори.

Коремни преси? На пейка?

— О… с удоволствие, но… — Започвам отчаяно да търся извинение във все още полузаспалия си мозък. Най-после се сещам — нямам маратонки.

Което е самата истина. Ако имах, щях да отида да тичам с него, ей богу! Честен кръст.

— Мога да ти дам едни от моите назаем — предлага той. — Кой номер носиш?

— Най-малкият — отговарям, защото знам отлично, че той носи девет.

Лицето му изразява съмнение.

— Мързелана.

— Знам, мързелана съм. — Правя разочарована физиономия.

— Добре, следващия път. — Той разтяга мускули, навежда се и ме целува. — Ще се върна скоро, а ти стой тук и никъде не мърдай.

— Добре, щом настояваш.

— Настоявам — шепне и ме целува по-сериозно. — Миналата нощ бе толкова удивителна, ти си удивителна, и онова, което направи… — Мушка ръката си под завивката и ме придърпва към себе си. — Откъде знаеше, че…?

— Сега ще ти кажа — шепна аз и свалям ципа на екипа му, като пъхам пръстите си надолу.

Дишането му се учестява.

— Знаеш ли, тази сутрин може и да пропусна…

Влизам в офиса все едно плувам върху облак от секс. Един бял, пухкав, оргазмен облак, който ме съпровожда през целия път от апартамента на Себ, в метрото, в „Старбъкс“ и през въртящата се врата на „Блексток&Уайт“, сякаш съм върху някакво вълшебно килимче.

Нищо не може да промени доброто ми настроение. Нито вагонът на метрото, който бе претъпкан с пътници, нито грубиянът с костюм, който ме настъпи по крака. Нито огромната опашка в „Старбъкс“, нито дори виелицата, която реши да ме преследва по улицата, запращайки малки твърди парченца лед в лицето ми.

Нито дори фактът, че тази сутрин Себ щеше да лети за Женева по работа и щеше да отсъства през целия уикенд.

Вместо това се носех като неподвластна на гравитацията с огромна усмивка на лицето, умът ми се рееше и бродеше през последните няколко дни. Бяха толкова вихрени, че не можах да спра и да си поема дъх. Когато не се виждахме, си говорехме по телефона, пращахме си писма, пишехме си съобщения… Невероятно! Имахме само две срещи, но вече бяхме по-близки, отколкото преди! Някак си по-свързани. Смешно ми е, защото съм чувала хора да говорят как са настроени на една и съща вълна с партньора си, а не разбирах какво имат предвид.

Сега вече знам.

Седейки пред бюрото си, гледам замечтано екрана и си мисля за Себ. Няма да го видя до понеделник, а ми се струва цяла вечност. Поне ще мога да си обуя някакви по-удобни гащи, успокоявам се, докато се въртя на стола и се опитвам да изместя прашката, която се врязва в дупето ми. Но става още по-зле.

Ох .

Трепвам, защото ме прищипва.

Всъщност мисля, че това бе нещо като команда, тъй като няколко ударни вълни минават през мен. Само че този път това няма нищо общо със Себ и онова, което той прави с неговия…

Чувствам, че се изчервявам и бързо се оглеждам, за да уверя, че никой не ме наблюдава. Така стоят нещата със сутрешния секс, винаги имам чувството, че всички знаят какво съм правила. Сякаш целият офис може да прочете мислите ми, които казват „Току-що ГО правих с гаджето си“.