Ю Несбьо - Спасителя

Отдъхна си. Извади писмото.

След като го прочете, го остави настрани. Сълзите рукнаха по бузите й. Сякаш изведнъж някой й отвори очите. Сякаш досега е била сляпа, изведнъж проглежда и вижда, че всичко си е постарому. Сякаш онова, в което вярваше и в което само веднъж се усъмни, отново се превърна в истина. Писмото беше съвсем кратко, но промени всичко.

Настойчивият вой на прахосмукачката заглушаваше всичко освен ехото от простите ясни изречения върху листа, едновременно абсурдни и изпълнени с очевидна логика. Рагнхил не чуваше шума от уличното движение. Остана глуха и за проскърцването на вратата, и за приближилия се до нея човек. Едва когато усети миризмата му, я побиха тръпки.

Самолетът на Скандинавските аеролинии се приземи на летище „Флеслан“ при силен западен вятър. В таксито за Берген чистачките съскаха, сякаш предупреждаваха зимните гуми да пазят тишина, но те продължаваха да хрущят по малките квадратчета мокър черен бетон, подаващи се изпод превзелите го влажни туфи трева между две редици дървета с оголени клони. Типична зимна картина в Западна Норвегия.

Тъкмо стигна до квартал Фюлингедален в Берген и се обади Скаре.

— Открихме нещо.

— Слушам те.

— Прегледахме харддиска от компютъра на Роберт Карлсен. Компрометиращите находки се изчерпват с „бисквитки“ от няколко порносайта.

— Каквито щяхме да намерим и на твоя компютър, ако го бяхме иззели за проверка, Скаре. Давай по същество.

— Нито в документите, пито в писмата не забелязахме нещо подозрително.

— Скаре… — предупредително подхвана Хари.

— Затова пък се натъкнахме на интересна част от използван самолетен билет. Познай закъде.

— Ще те шамаросам.

— За Загреб — побърза да отговори на загадката си Скаре, а после, тъй като Хари не реагира, уточни: — В Хърватия.

— Добре. Кога е бил там?

— През октомври. Заминал е на дванайсети и се е прибрал в Осло още същата вечер.

— Мм. Един-единствен ден в Загреб. Не ми звучи като екскурзия.

— Позвъних на шефката му в магазина „Фретекс“ на „Ширкевайен“ и тя ми каза, че никога не го е изпращала на командировка до Загреб.

Хари затвори и тутакси се запита защо не похвали Скаре за добре свършената работа. Какво му попречи? Нима ставаше все по-голям мърморко с годините? Не, помисли си той, докато прибираше четирите крони ресто, не е свързано с възрастта: аз по рождение съм си все недоволен.

Слезе от таксито под потискащия гнусен бергенски дъжд, който според разпространеното схващане започвал през септември и спирал през май. С няколко крачки се озова в кафене „Бьорш“. Вътре спря и огледа заведението. Чудеше се какво ще стане с кафенето след приемането на законопроекта, забраняващ пушенето на обществени места. Идваше тук за трети път. Обстановката го предразполагаше да се чувства като у дома си, макар реално Хари да не се вписваше в клиентелата. Сервитьорите в червени сака с тържествени физиономии сновяха около масите, сякаш обслужват персони от висшето общество. Поднасяха халби с бира и жалки опити за остроумни забележки на отрудени работници, пенсионирани рибари, жилави моряци, участвали във военни експедиции, и други корабокрушенци. При първото посещение на Хари в „Бьорш“ разжалвана знаменитост и рибар се понесоха във вихъра на тангото между масите, а възрастна дама в официално облекло изпълни няколко немски романса под акомпанимента на акордеонист, като по време на инструменталните партии ръсеше ритмично цинизми с увуларното си „р“.

Хари намери каквото търсеше. Тръгна към масата на висок слаб мъж, пред когото стояха една празна и една преполовена халба бира.

— Шефе.

Чул гласа на Хари, мъжът вдигна глава. Погледът му се спря върху старши инспектора с малко закъснение. Зениците зад размътената от алкохола мембрана се присвиха.

— Хари — кимна той с изненадващо ясен и трезвен глас.

Хари придърпа един стол от съседната маса.

— Минаваш транзит, нали? — попита Бярне Мьолер.

— Да.

— Как ме откри?

Хари мълчеше. Въпреки че психически се бе подготвил какво ще завари, направо не повярва на очите си.

— Значи из службата са почнали да ме одумват, а? Е, какво да се прави — Мьолер отпи от халбата. — Странно как си сменихме ролите, нали? Бях свикнал аз да те намирам в такова състояние. Ще пийнеш ли една бира?

— Какво се е случило с теб, шефе? — Хари се наведе напред.

— Сети се сам. Коя е основната причина мъж на средна възраст да започне да пие през работно време, Хари?