Ю Несбьо - Спасителя

Отключи входната врата. На рецепцията нямаше никого. Нормално. Нормално му се стори и присъствието на полицейски автомобил със служител вътре малко по-нататък по улицата: все пак току-що се увери, че в района гъмжи от криминални елементи.

Качи се по стълбите, зави зад ъгъла на коридора и чу пращене: познаваше този звук от бункерите във Вуковар. Уоки-токи.

Вдигна очи. В дъното на коридора пред вратата на стаята му стояха двама мъже в цивилно облекло и един в униформа, с картечен пистолет в ръка. Веднага позна единия от цивилните, който тъкмо натискаше дръжката. Униформеният полицай вдигна подвижната радиостанция и прошепна нещо в нея.

Другите двама се обгърнаха към новодошлия. Нямаше възможност за отстъпление. Кимна им, спря пред стая 22 и поклати глава, сякаш за да покаже отчаянието си от увеличаващата се престъпност в квартала. Междувременно се престори, че усилено търси ключа из джобовете си. С периферното си зрение забеляза как полицаят от рецепцията на хотел „Скандия“ безшумно отвори вратата на стаята му и влезе, следван от другите двама. Щом се изгубиха от погледа му, той се върна по пътя, по който дойде. Слезе по стълбите на два скока. По навик бе забелязал къде се намират всички изходи от сградата още когато пристигна с белия автобус по-рано тази вечер. Поколеба се дали да не използва задната врата към градината. Стори му се твърде предвидим ход. Имаше голяма вероятност там да пази полицай. Най-големи изгледи за успех му предоставяше главният вход. Излезе и зави наляво. Така щеше да се озове точно пред полицейската кола, но поне вече знаеше, че там го очаква само един полицай. Успее ли да се измъкне от него, ще слезе до реката и ще се изгуби в мрака.

— Мамка му, мамка му! — крещеше Хари, когато установиха, че стаята е празна.

— Сигурно още не се е прибрал от разходката си — предположи Халвуршен.

Заради внезапния звук двамата се обърнаха към шофьора. Всъщност говореше не той, а уоки-токито на гърдите му:

— Виждам същия тип, който преди малко влезе в сградата. Току-що излезе пак. Идва към мен.

Хари си пое въздух. Усети особен мирис на парфюм в стаята. Стори му се някак познат.

— Той е. Успя да ни преметне — въздъхна той.

— Той е! — съобщи шофьорът в микрофона и хукна след Хари, който веднага се втурна навън.

— Супер, ще го пипна веднага — изпращя радиото. — Край.

— Не! — извика Хари, докато хвърчеше по коридора. — Не се опитвай да го спреш! Изчакай ни!

Шофьорът повтори заповедта в микрофона, но радиото само изсъска глухо в отговор.

Видя как вратата на полицейската кола се отвори. На улицата слезе млад униформен полицай с пистолет в ръка.

— Стой! — извика полицаят, застана разкрачен пред него и се прицели с оръжието.

Неопитен е, веднага съобрази той. Деляха ги близо петдесет метра тъмна улица, а за разлика от младия обирджия под моста този униформен нямаше дори хладнокръвието да изчака жертвата си да се приближи на разстояние, което да не му позволява бягство. За втори път тази вечер извади своя „Лама минимакс“. Вместо да побегне, се затича право срещу полицейската кола.

— Стой! — повтори униформеният.

Петдесетте метра се стопиха до трийсет. После до двайсет.

Вдигна пистолета и стреля.

Повечето хора надценяват вероятността да улучат с пистолет на повече от десет метра. Но подценяват и психологическия ефект от звука на барутния пукот, съчетан с камшичния плясък на оловото, когато се забива в близък до мишената предмет. Когато куршумът прониза предното стъкло на автомобила, то побеля, а после се разпадна на парчета. Същото се случи и с полицая. Пребледня като платно, свлече се на колене, а пръстите му се вкопчиха конвулсивно във възтежкия „Йерихон“ 941.

Хари и Халвуршен излязоха на улицата едновременно.

— Ето го — посочи Халвуршен.

Младият полицай, все още на колене, държеше пистолета насочен към небето. По-нататък обаче видяха в гръб синьото яке от коридора.

— Бяга към Айка — предположи Халвуршен.

Хари се обърна към притичалия шофьор.

— Дай ми картечния пистолет.

Полицаят се подчини.

— Няма… — подхвана той, но Хари вече тичаше след беглеца.

Зад себе си чуваше стъпките на Халвуршен, ала гумените подметки на кубинките осигуряваха на Хари по-добър отскок върху леда. Мъжът пред него натрупа голяма преднина: успя да завие зад ъгъла и хукна по улица „Вал“ покрай парка. Хари държеше здраво пистолета с една ръка и се мъчеше да диша, докато бягаше бързо и постепенно скъсяваше дистанцията. Забави темпото и с наближаването на ъгъла подготви пистолета за стрелба. Стараейки се да прогони всички мисли от главата си, внимателно подаде глава и погледна надясно.