Ю Несбьо - Спасителя

— Аз! — веднага извика младият полицай.

— Дадено — Хари се обърна към шофьора, който кимна в огледалото.

След шест минути паркираха в подножието на улица „Хаймдал“ в Грьонлан. Намираха се пред входа, където Хари вече бе идвал по-рано тази вечер.

— Да разбирам ли, че нашият човек от „Теленур“ е сигурен? — попита Хари.

— Да — увери го Халвуршен. — По думите на Туршилдсен преди петдесет минути някой се е опитал да се свърже с хотел „Интернационал“ в Загреб от вътрешен номер в приюта на Армията на спасението.

— Едва ли е случайно — Хари отвори вратата на колата. — Още повече, че става дума за територия на Армията. Отивам на кратко разузнаване.

Хари се върна след минута. Шофьорът държеше картечен пистолет „МП-5“ в скута си. Според най-новите инструкции патрулите имаха право да носят такова оръжие заключено в багажника на автомобилите.

— Да ти се намира нещо по-дискретно? — попита Хари.

Мъжът поклати глава.

— А ти? — обърна се Хари към Халвуршен.

— Имам един малък сладък „Смит & Уесън“ 38.

— Вземи моя — обади се младият полицай и разпалено обясни: — „Йерихон“ 941. Страшен е. Полицаите в Израел използват точно такъв пистолет, за да отнасят главите на арабските свине.

— „Йерихон“? — изненада се Хари. Халвуршен веднага забеляза как се свиха очите му. — Нямам никакво намерение да те питам откъде си се сдобил с такова оръжие. Но смятам за свое задължение да те осведомя, че този пистолет сто процента е внесен в страната от контрабанда лига с тартор бившия ти колега Том Валер.

Младият полицай се обърна. Сините му очи сякаш се надпреварваха с гнойните му пъпки да хвърлят гневни отблясъци:

— Не съм забравил Том Валер. Едно ще ви кажа, старши инспекторе: повечето от нас го смятат за свестен човек.

Хари преглътна и се загледа през прозореца.

— Повечето от вас грешат — отбеляза Халвуршен.

— Подай ми радиостанцията — нареди Хари.

Раздаде бързо инструкции на останалите два автомобила. Обясни им къде иска да бъдат разположени, като използва кодирани имена на улици и сгради, за да попречи на редовната аудитория на полицейската радиостанция — криминални журналисти, бандити и любопитни граждани, които не пропускаха случай да подслушат честотата, и вероятно вече бяха разбрали, че се готви някаква акция — да узнае подробности и да идентифицира мястото на събитието.

— Да започваме — подкани накрая Хари и се обърна към младия полицай: — Ти оставаш тук. Ще държиш постоянна връзка с Оперативната дежурна част. Ако възникне нещо непредвидено, ни повикай по уоки-токито на колегата ти. Ясно?

Младият мъж сви рамене.

Чак след третото позвъняване на вратата на приюта едно момче се домъкна да отвори. Само открехна вратата и ги погледна със сънливи очи.

— Полиция — представи се Хари и бръкна в джоба си. — Да му се не види, май съм си забравил служебната карта вкъщи. Покажи му твоята, Халвуршен.

— Споразумели сме се да не идвате тук. Нали знаете — напомни момчето.

— Става дума за убийство, не за дрога.

— А?

Момчето ги зяпна с разширени от ужас очи, когато видя полицая с вдигнат картечен пистолет над рамото на Хари. Отвори вратата и се отмести, без дори да погледне служебната карта на Халвуршен.

— Тук отсядал ли е мъж на име Христо Станкич? — попита Хари.

Момчето поклати глава.

— А чужденец палто от камилска вълна? — поинтересува се Халвуршен, докато Хари се шмугна зад гишето и отвори книгата с имената на гостите.

— Единственият чужденец в приюта го доведоха тази вечер с автобуса за безплатна супа — заекна момчето. — Но не беше облечен с такова палто. Дойде само по сако. Рикард Нилсен му даде зимно яке от склада.

— А да е звънил оттук? — извика Хари иззад гишето.

— Да, от телефона в кабинета зад вас.

— Кога?

— Към единайсет и половина.

— Съвпада с часа на обаждането до Загреб — тихо отбеляза Халвуршен.

— Вътре ли е сега този човек? — попита Хари.

— Не знам. Излезе и взе ключа, а аз заспах.

— Имате ли ключ за всички стаи?

Момчето кимна, откачи един ключ от връзката на колана си и го пусна в протегната ръка на Хари.

— Стая?

— Номер 26. Качете се по онези стълби, в дъното на коридора е.

Още преди да изслуша обяснението му, Хари тръгна. Униформеният полицай го следваше плътно, хванал с две ръце картечния пистолет.

— Стой в стаичката, докато всичко приключи! — посъветва Халвуршен момчето, докато вадеше револвера си; смигна му заговорнически и го потупа по рамото.