Ю Несбьо - Спасителя

Двайсет минути по-късно домашният му телефон звънна. Отвори очи и изруга. Замъкна се в антрето, треперещ от студ, и вдигна слушалката:

— Слушам те. Не говори високо.

— Хари?

— Горе-долу да. Какво има, Халвуршен?

— Случи се нещо.

— Нещо или нещо сериозно?

— Нещо сериозно.

— Мамка му.

Саил зъзнеше на пътеката по течението на Акершелва. Мътните го взели този проклет албанец! Въпреки студа реката не беше замръзнала. Черните й води допълнително сгъстяваха мрака под железния мост. Шестнайсетгодишният Саил дойде преди четири години от Сомалия заедно с майка си. На четиринайсет започна да продава хашиш, а от миналата година — и хероин. Ако Хукс пак му върже тенекия за пореден път, Саил се опасяваше, че ще зъзне цяла нощ, без да успее да пласира стоката си. Десет дози от по сто милиграма. Ако имаше навършени осемнайсет, спокойно можеше да слезе на „Плата“ и да ги продаде. Ченгетата там обаче закопчават малолетни дилъри. Затова те се навъртат по течението на реката — предимно младежи от Сомалия. Снабдяват или малолетни, или хора, които по някаква причина не желаят да се появяват на „Плата“. Скапаният Хукс, къде се губи! Саил се нуждаеше от тези пари, и то веднага!

По пътеката се зададе мъж. Не беше Хукс: той още накуцваше, след като банда гангстери от пакистански и албански произход го пребиха заради разреден амфетамин. Сякаш има друг амфетамин, освен е примеси! Приближаващият се мъж не приличаше нито на полицейски информатор, нито на наркоман въпреки синьото яке, каквото носят мнозина безпризорни зависими скитници. Саил се огледа. Наоколо не се виждаха други хора освен тях двамата.

Изчака мъжа да се приближи и изскочи от сянката под моста.

— Доза от сто милиграма?

Мъжът се усмихна, поклати глава и понечи да продължи. Саил обаче му препречи пътя. За възрастта си сомалиецът беше доста едър. Впрочем беше едър за мъж на всяка възраст. Освен това носеше нож, марка „Rambo First Blood“, с отделение за компас и въдица. Във военния магазин струва хиляда крони, но негов приятел му го продаде за триста.

— Какво предпочиташ: да купиш или само да платиш? — попита Саил и вдигна заплашително ножа, чието набраздено острие проблесна под бледата светлина от уличния фенер.

— Excuse те? 35 35 Excuse me? (англ.) — Моля? — Б.пр.

Чуждите езици определено не бяха сред силните страни на Саил.

— Money. 36 36 Money. (англ.) — Пари. — Б.пр.

Саил усети как гласът му стана писклив: обирите винаги го афектираха. Нямаше представа защо.

— Now! 37 37 Now! (англ.) — Веднага! — Б.пр.

Чужденецът кимна и вдигна отбранително лявата си ръка. Спокойно бръкна в десния вътрешен джоб на якето. После светкавично я извади. Саил дори не успя да реагира. Прошепна единствено „мамка му“, когато разбра, че се взира право в дулото на пистолет. Прииска му се да побегне, но черното метално око сякаш го парализира.

— Аз… — подхвана той.

— Run. 38 38 Run (англ.) — Бягай. — Б.пр. Now!

И Саил хукна. Бяга, докато леденият влажен въздух, лъхащ от реката, започна да гори в дробовете му, а светлините от хотел „Плаза“ и от сградата на Централната поща — да подскачат пред очите му. Спря чак когато реката се сля с фиорда. Нямаше накъде повече да бяга. Озовал се в депото за контейнери на брега, Саил закрещя в изстъпление към загражденията, че някой ден ще избие всичките.

Петнайсет минути след като Халвуршен събуди Хари по телефона, до тротоара на улица „Софие“ спря полицейска кола. Хари се качи на задната седалка до колегата си. Поздрави с едно смотолевено „добър вечер“ униформените служители на реда отпред.

Шофьорът, едър мъж с непроницаемо лице на полицай, потегли спокойно.

— Дай малко газ, де — подкани го другият — блед, пъпчив младеж.

— Колко души сме? — Хари си погледна часовника.

— Освен тази още две коли — отвърна Халвуршен.

— Значи шестима плюс нас двамата. Не искам да пускате сирени и лампи. Ще се опитаме да свършим работата без излишен шум. Двамата с теб и още един въоръжен полицай ще извършим ареста, другите петимата само ще пазят евентуалните маршрути за бягство. Имаш ли пистолет?

Халвуршен се потупа красноречиво по джоба на гърдите.

— Чудесно, защото аз нямам.

— Още ли не си уредил въпроса с разрешителното?

Хари се наведе между предните седалки.

— Кой от вас има желание да участва в залавянето на професионален убиец?