Ю Несбьо - Спасителя

— Станкич е много хитър. Няма да го хванат. Повикай Беате.

Един от журналистите го забеляза и ги пресрещна.

— Е, какво става, Хари?

— Късно си станал, а, Йендем?

— Какво се е случило?

— Нищо особено.

— Нима? Виждам, че някой е стрелял в предното стъкло на полицейски автомобил.

— Кой ти каза? Може просто да е било строшено — отвърна Хари, а журналистът продължи да го следва по петите.

— Полицаят потвърди, че са стреляли по него.

— Значи ще се наложи да си поговоря с него. Извинете, господа!

Тълпата се отдръпна неохотно и го пропусна да мине. Хари почука на входната врата, преследван от блясъка на светкавици и щракане на фотоапарати.

— Случилото се свързано ли е с убийството на площад „Егер“? — извика един от журналистите. — Да не би да са замесени хора от Армията на спасението?

Някой отвори предпазливо вратата: шофьорът на полицейската кола, с която Хари и Халвуршен пристигнаха в приюта. Отмести се и пусна двамата си колеги. Минаха покрай рецепцията, където младият полицай, преживял огромен шок след стрелбата на Станкич, се взираше с празен поглед пред себе си, докато негов колега, приклекнал до него, се опитваше да го успокои.

На втория етаж вратата към стая 26 все още зееше отворена.

— Постарайте се да не пипате нищо — обърна се Хари към шофьора. — Госпожица Льон ще иска да провери за пръстови отпечатъци и ДНК.

Огледаха стаята, отвориха шкафа и надникнаха под леглото.

— Виж ти! — удиви се Халвуршен. — Не е оставил никакви вещи. Този тип няма ли друг багаж освен дрехите на гърба си!

— Все трябва да е носел я куфар, я някакъв калъф, в който да е внесъл оръжието в страната — съобрази Хари. — Не е изключено и да го е захвърлил някъде, разбира се. Или да го е оставил за съхранение.

— В Осло не останаха много места, където се предлага съхранение на багаж срещу заплащане.

— Мисли.

— Добре: може да е оставил куфара си в хотелски сейф или в сейфовете на Централната гара.

— Продължавай в същия дух.

— А именно?

— Станкич е навън и има багаж на съхранение.

— Сега куфарът му трябва. Ще се обадя в оперативната дежурна част и ще поискам да изпратят някого в хотел „Скандия“, на гарата и в… кой беше другият хотел, където Станкич фигурираше в списъка с гости?

— „Радисън“ на площад „Холберг“.

— Благодаря.

Хари се обърна към шофьора и го попита ще му прави ли компания навън. Излязоха през задната врата. В заснежената градинка някакъв старец пушеше и гледаше мръсножълтото небе. Изобщо не им обърна внимание.

— Как е колегата ти? — попита Хари, запали цигара и поднесе пламъка на шофьора.

— Ще се оправи. Съжалявам за журналистите.

— Вината не е твоя.

— Напротив. Когато се обади по радиостанцията, за да съобщи, че Станкич е излязъл от сградата, колегата ми каза „приюта“. Трябваше да го подкова по-сериозно.

— Трябваше да внимаваш и за други неща.

Шофьорът погледна Хари. Примига два пъти.

— Съжалявам. Опитах се да те предупредя, но ти веднага хукна след заподозрения.

— Добре. Но защо?

Запаленият връх на цигарата припламна предупредително, когато шофьорът дръпна жадно от другия й край.

— Повечето престъпници се предават още щом видят картечен пистолет — отбеляза той.

— Попитах те друго.

Лицевите мускули на шофьора се стегнаха, но постепенно пак се отпуснаха.

— Стара история.

— Мм — Хари го погледна. — Всички си имам разни стари истории. Но това не ни дава право да рискуваме живота на наши колеги, като слагаме празен пълнител в оръжието си.

— Абсолютно си прав — мъжът пусна изпушената наполовина цигара в снега и тя потъна със съскане. Пое си дъх: — Няма да ти създам проблеми, Хуле. Ще потвърдя информацията в рапорта ти.

Хари премести тежестта върху другия си крак. Огледа цигарата си. Другият полицай изглеждаше около петдесетгодишен. Малцина на неговата възраст обикалят с патрулна кола.

— А тази стара история… искам ли да я чуя?

— Вече я знаеш.

— Мм. Младо момче?

— На двайсет и две, не беше криминално проявен.

— Смъртен изход?

— Парализиран от гърдите надолу. Улучих го в корема, но куршумът минал и през гръбнака.

Старецът до тях започна да кашля. Хари му хвърли кос поглед. Непознатият стискаше угарката от цигарата между две кибритени клечки.

На рецепцията младият полицай продължаваше да се взира в нищото. Хари кимна на загрижения колега до него да ги остави насаме и приклекна.

— Кризисните психиатрични интервенции не помагат — обърна се Хари към бледия млад мъж. — Трябва да се справиш сам.