Ю Несбьо - Спасителя

— Какво?

— Видяхте ме такава, каквато съм — тя си прочисти гърлото. — А сега ви засегнах. Толкова съжалявам.

Настъпи мълчание. Рагнхил имаше чувството, че потъва в топли и студени слоеве вода.

— Да забравим за случилото се — предложи тя, след като сервитьорът се приближи до масата им и взе кредитната карта от протегнатата й ръка. — То няма никакво значение за нас. Искате ли да се поразходим в парка „Фрогнер“?

— Аз…

— Моля ви.

Погледна я изненадан.

Дали?

Нима този поглед, който виждаше всичко, би могъл да се изненада?

Рагнхил се вторачи през прозореца на къщата в квартал Холменколен. Далеч, в ниското, се виждаше тъмен правоъгълник: парка „Фрогнер“. Там започна цялото безумие.

Минаваше полунощ. Автобусът, с който разнасяха топла супа, стоеше паркиран в гаража. Мартине се чувстваше приятно изморена, удовлетворена от свършената работа. На тротоара пред приюта на Армията в тясната мрачна улица чакаше Рикард. Той отиде да докара колата. Зад гърба си чу хрущене на сняг.

— Здравейте.

Обърна се. Сърцето й спря да бие, когато зърна внушителния силует на светлината от самотния уличен фенер.

— Не ме ли познахте?

Сърцето й удари веднъж. Два пъти. Три, четири. Възвърна си гласа.

— Какво правите тук? — попита тя с надеждата да не й проличи колко е изплашена.

— Разбрах, че тази вечер сте дежурна в автобуса. Има известен напредък в разследването, както се казва. Поразсъждавах. — Той пристъпи напред, а светлината огря лицето му. Стори й се по-сурово и застаряло от миналия път. Колко неща забравя човек за едно денонощие! — Имам няколко въпроса.

— Които не могат да почакат? — усмихна се тя и забеляза как твърдостта по лицето на полицая се смекчи.

— Чакате ли някого?

— Да, Рикард ще ме закара до вкъщи.

На рамото си полицаят носеше сак с надпис „Йете“, но твърде износен и захабен, за да бъде модерният ретровариант.

— Трябва да си купите чифт чисти подметки за маратонките — посъветва го тя и посочи сака.

Той я погледна изненадан.

— Не е нужно да си Жан-Батист Грьонуй, за да усетиш миризмата.

— Патрик Зюскинд 32 32 Патрик Зюскинд (р. 1949) — немски писател и сценарист. — Б.пр. . „Парфюмът“.

— Полицай, който чете — отбеляза тя.

— Войник от Армията на спасението, който чете за убийства. А това, боя се, ни отвежда към целта, с която дойдох.

Пред тях спря сааб. Прозорецът се плъзна безшумно надолу.

— Ще тръгваме ли, Мартине?

— Сако секунда, Рикард. — Тя се обърна към Хари: — Къде живеете?

— В Бишлет. Но предпочит…

— Рикард, нали няма проблем да закараме Хари до Бишлет? И ти живееш там.

Рикард се вторачи в мрака и отговори с равен глас:

— Ще го закараме, разбира се.

— Хайде, елате — Мартине подаде ръка на Хари.

Той се изненада.

— Обувките ми се хлъзгат — обясни тя.

Топлата му суха длан стисна нейната, все едно се опасяваше, че тя ще падне всеки момент.

Рикард потегли внимателно, а погледът му непрекъснато скачаше от едно огледало на друго, сякаш очакваше нападение в гръб.

— Е? — попита Мартине от предната седалка.

— Днес се опитаха да убият Юн Карлсен — отвърна Хари.

— Какво? — възкликна тя.

Хари и Рикард се спогледаха в огледалото.

— Вие по-рано ли научихте? — попита старши инспекторът.

— Не.

— Кой… — подхвана Мартине.

— Не знаем.

— Но… първо Роберт, после и Юн. Да не би покушенията да се насочени към семейството им?

— Според мен мишената е бил само единият — отвърна Хари.

— В смисъл?

— Убиецът е отложил пътуването си. Вероятно защото е разбрал, че е застрелял не когото трябва. Не Роберт е бил набелязаната жертва.

— Щом не е бил Ро…

— Точно затова искам да поговорим. Надявам се вие да ми дадете отговор на въпроса дали теорията ми е правилна.

— Каква теория?

— Роберт е починал, защото, за нещастие, е поел дежурството на Юн на площад „Егер“.

Мартине се обърна назад към Хари и го погледна смаяна.

— Вие изготвяте списъците с дежурствата. Още при първото ми посещение в щабквартирата забелязах, че тези списъци висят на дъската със съобщения в приемната. Следователно всеки посетител би могъл да види кой е трябвало да бъде дежурен на площада във вечерта на убийството. Тоест Юн Карлсен.

— Откъде…

— След като ходих в болницата, се отбих да проверя. Срещу „дежурен“ е написано името на Юн. Но впоследствие двамата братя са разменили дежурствата си, нали?

Рикард зави по улица „Стайнберг“ към квартал Бишлет.