Ю Несбьо - Спасителя

— Щом се намира във Фрогнер, ще дойда с велосипед.

— Добре. Довиждане.

Рагнхил веднага се срещна с Мадс и със свекъра си и им обясни положението.

— Явно ключът към успеха се крие в този техен консултант — отсече Алберт Гилстрюп. — Ако го спечелим на наша страна, имотите им са наши.

— Нали ви казвам: няма да си промени мнението, каквато и сума да му предложим.

— О, ще го промени, и още как — възрази свекърът.

— Няма!

— Права си, няма да предаде принципите на Армията на спасението. Нека размахва моралисткото си знаме сред сътрудниците си. Трябва да погъделичкаме вродената у всеки човек алчност.

Рагнхил поклати глава.

— Него няма да можем да го подкупим. Той… не би взел рушвет.

— Всеки си има цена — усмихна се печално Алберт Гилстрюп и размаха показалец пред лицето й като метроном. — Армията на спасението е отроче на пиетизма, а пиетизмът въплъщава практичния човешки подход към религията. Точно по тази причина пиетизмът е добил популярност тук, в бедния север; първо хляб, после молитва. Предлагам да го изкушим с два милиона.

— Два милиона? — задъха се Мадс Гилстрюп. — Само за да… даде препоръката си за продажба на имотите?

— Ще получи парите само ако продажбата се осъществи, разбира се. No cure, no pay 31 31 No cure, no pay (англ.) — Без резултат няма пари. — Б.пр. .

— И все пак сумата ми се струва безумно голяма — възпротиви се синът му.

Без да го погледна, Алберт Гилстрюп отвърна:

— Единственото безумие в нашия случай е начинът, по който ти стопи семейното ни богатство във време, когато всичко останало се вдига.

Мадс Гилстрюп отвори уста два пъти като риба на сухо.

— Този сътрудник на Армията няма да има желание да преговаря с нас за цената, ако първото ни предложение му се стори твърде незадоволително — отбеляза свекър й. — Трябва да го нокаутираме още при първия ни опит да го подкупим. Два милиона. Какво ще кажеш, Рагнхил?

Тя кимна и се вторачи през прозореца, защото не издържаше да гледа клюмналата глава на съпруга си, застанал в сянка.

Седнал на масата, Юн Карлсен я чакаше. Стори й се по-дребен от предния път. Сигурно защото си бе сменил униформата с торбест костюм, вероятно купен от „Фретекс“, или защото явно не се чувстваше комфортно в луксозния ресторант. Стана, за да й подаде ръка, и събори вазата. Със съвместна акция успяха да спасят цветята и дълго се смяха. После разговаряха за разни неща. Той я попита дали има деца. Тя поклати глава.

А той има ли деца? Не. Да, но вероятно…? Не.

Разговорът се насочи към недвижимите имоти на Армията, но за свое учудване тя привеждаше аргументи в полза на предложението си без обичайния плам. Той се усмихна и отпи от виното. Тя покачи офертата с десет процента. Той поклати глава. Усмивката не слизаше от лицето му. Направи й комплимент за колието, което много отиваше на кожата й.

— Подарък от майка ми — засмя се непринудено тя.

Сигурно гледа очите ми, помисли си Рагнхил. Светлосините ириси и бистрите склери.

Между основното ястие и десерта му отправи предложението за два милиона хонорар при помощ от негова страна. Не го гледаше в очите, защото той бе забил поглед в чашата с вино. Лицето му изведнъж пребледня.

След като я изслуша, попита тихо:

— Това ваша идея ли е?

— Да, моя и на моя свекър — тя усети, че се задъхва.

— Алберт Гилстрюп?

— Да. Освен нас двамата и мъжа ми никой няма да разбере. Ние също ще изгубим много, ако историята излезе наяве. Не по-малко от… вас.

— Какво съм казал или направил?

— Моля?

— Как съм ви навел на идеята, че ще приема тези сребърници?

Погледна я. По лицето на Рагнхил плъзна гъста червенина. От гимназията не помнеше да се е изчервявала.

— Предлагам да пропуснем десерта.

Юн Карлсен махна салфетката от коленете си и я остави върху масата до подложната чиния.

— Помислете, преди да ми дадете окончателен отговор, Юн — заекна тя. — За ваше добро е. Тази сума ще ви позволи да осъществите някои свои мечти.

— Като например да се превърна в корумпиран слуга, в жалък дезертьор? Да се разхождам из града с лъскав автомобил, докато всичките ми житейски принципи рухват около мен? — Гласът му се разтрепери от гняв. — Вие за това ли мечтаете, Рагнхил Гилстрюп?

Тя не успя да отговори.

— Сигурно съм ослепял — продължи той. — Защото когато се запознахме, ви видях като съвсем… различен човек.

— Успяхте да проникнете под обвивката — прошепна тя и усети как тялото й отново започва да се тресе неудържимо като в асансьора.