Ю Несбьо: Спасителя

— А с теб какво става? Виждате ли се с Ракел?

— От време на време.

— А лекарят?

— Избягвам да я разпитвам. Всеки си има грижи.

— Тя иска ли отново да се съберете?

— Ракел би се събрала с мен, ако водех неговия начин на живот. — Хари вдигна яката си и погледа с присвити очи надолу, където вероятно се намираше градът, но не се виждаше. — Понякога и на мен ми се иска да живеех като него.

Смълчаха се.

— Занесох часовника на Том Валер при един млад часовникар, който си разбира от работата. Помниш ли, веднъж ти бях разказал, че сънувах как „Ролекс“-ът на Валер тиктака върху отрязаната му ръка?

Мьолер кимна.

— Вече имам обяснение защо съм сънувал този кошмар. Най-скъпите часовници на света имат турбийонен механизъм с честота двайсет и осем хиляди в секундата. Ако наблюдаваш секундарната стрелка, имаш чувството, че се движи плавно и без да спира. А заради механичното задвижване звукът на часовника се чува по-силно отколкото при други часовници.

— „Ролекс“ правят хубави часовници.

— Марката е била сложена за заблуда. Всъщност часовникът е „Ланге 1 Турбийон“. От тази серия са произведени само сто и петдесет бройки. Онзи, който ти ми подари на сбогуване, е от същата серия. При последната продажба на търг за такъв часовник е била предложена цена от три милиона крони.

Мьолер кимна, а по устните му заигра лека усмивка.

— Така ли си плащахте? — попита Хари. — С часовници за три милиона?

Мьолер закопча палтото си и вдигна яката.

— Цената им е стабилна на пазара, а и не са толкова разобличаващи като скъпите автомобили. Не са лъскави като картините, пренасят се по-лесно от пари в брой и няма нужда да се перат.

— Освен това можеш да ги подариш.

— Така е.

— Как се случи?

— Дълга история, Хари. Като повечето трагедии и тази започна с добри намерения. Бяхме малка група хора с желание да дадем своя принос за изграждането на правово общество. Искахме да поправим грешките на съдебната система.

Мьолер си сложи черни ръкавици.

— Някои смятат, че причината толкова много престъпници да се измъкват, е съдебната система. Описват я като едро сито. Сравнението е неточно. Системата е по-скоро ситна мрежа, която улавя дребните риби, но се къса под натиска на едрите. Искахме да се превърнем в здравата мрежа под ситото, която спира акулите. Сред нас имаше не само полицаи, но и съдии, прокурори, политици, бюрократи. Всички си давахме ясна сметка, че структурата на обществото ни, законодателството ни, съдебната ни система не са подготвени да противодействат на нахлуването на организираната престъпност след отварянето на границите. Полицията не разполагаше с нужните правомощия, за да действа на крачка пред закононарушителите. Налагаше се да действаме тайно, докато политиците приемат нови закони.

Мьолер поклати глава, загледан в тавана.

— В затворените пространства, където цари задуха и не се проветрява, винаги замирисва на гнило. И в нашата лига плъзна зараза. Първо решихме да внасяме незаконно оръжия, за да дадем адекватен отпор на противниците си. Нали те разполагаха с най-модерните оръжия. Впоследствие започнахме да ги продаваме, за да финансираме дейността си. Странен парадокс. Неколцина се разбунтуваха, но и те откриха колко бързо се е разпространила заразата. После дойдоха подаръците. В началото дреболии, за да поддържаме хъса си. Отказът да ги приемеш се смяташе за липса на солидарност. Всъщност подаръците представляваха следващата фаза в разложението, корупция, която те приобщава към лигата и преди да се усетиш, се озоваваш затънал до гуша в мръсотия. Няма връщане назад. Знаят много за теб. А най-лошото е, че нямаш представа кои всъщност са „те“. Бяхме се разделили на отделни „ядки“ от по няколко души, които се свързваха помежду си само чрез един-единствен човек, длъжен да пази пълна тайна. Преди ти и Елен Йелтен да го разобличите, изобщо не съм знаел, че Том Валер участва в лигата, че е организирал оръжейната контрабанда или се е подвизавал под кодовото име Принца. След това осъзнах колко сме се отдалечили от първоначалната си цел, а единствената ни мотивация да продължаваме дейността си беше алчността. Бях станал подкупен полицай и неволен съучастник в… — Мьолер си пое дълбоко дъх — … в кончината на полицаи като Елен Йелтен.

Около тях във вихър се въртяха парчета и валма от облаци и създаваха усещането, че Фльойен лети.

— Дойде моментът, когато не можех да продължавам. Опитах се да се измъкна. Казаха ми какви възможности имам. Бяха съвсем прости. Но вече не се страхувам. Единствено се боя да не посегнат на семейството ми.