Ю Несбьо - Спасителя

— В сейф? — Хари огледа часовника без никакви отличителни знаци. Само преди броени дни го изхвърли през прозореца на спалнята си. — На мен не ми изглежда особено скъп.

— Точно това е интересното. Има семпла черна кожена каишка и сив циферблат. По него няма нито диаманти, нито злато. Но онова, което прилича на обикновена стомана, всъщност е платина. Часовникът е ценен, защото механизмът, изработен от инженери, е издигнат до висотите на изкуството.

— Разбирам. Колко струва според вас?

— Не знам. Вкъщи имам каталози с цените, предлагани на търгове за редки часовници. Мога утре да ги донеса.

— Моля ви за приблизителна цифра.

— Приблизителна?

— Да, само за да добия представа.

Младият мъж издаде замислено напред устната си и поклати глава. Хари чакаше.

— Не бих го продал за по-малко от четиристотин хиляди.

— Четиристотин хиляди крони? — възкликна удивен Хари.

— Не, не. Четиристотин хиляди долара.

Когато излезе навън, Хари не усещаше нито студа, нито оловната сънливост в тялото си, макар да бе прекарал последните дванайсет часа в сън. Надрусаната жена в тънкото кожено яке се приближи към него. Отнесен в мислите си, първоначално изобщо не я видя. Попита Хари дали той е същият полицай, с когото говорила преди няколко дни, и дали знае нещо за сина й. Никой не го бил виждал от няколко дни.

— Къде са го видели за последно? — по навик попита Хари.

— Ти как мислиш? На „Плата“, къде другаде.

— Как се казва?

— Кристофер. Кристофер Йоргенсен. Ехо! Тук ли си?

— Какво?

— Да не си се надрусал, бе, човек?

— Извинявай. Занеси негова снимка в полицията. Остави я на първия етаж.

— Снимка ли? — Тя се разсмя гръмко. — Остана ми една, когато беше на седем. Според теб ще свърши ли работа?

— Нямаш ли по-нова?

— И кой да го е снимал? Аз ли?

Хари намери Мартине във „Фюрлюсе“. Кафенето беше затворено, но рецепционистът в приюта преведе Хари по вътрешен коридор в мокрото помещение в склада за дрехи. Застанала с гръб, Мартине тъкмо вадеше прането от пералнята. Хари се изкашля дискретно, за да не я изплаши.

Гледаше лопатките и мускулите на тила й, преди тя да се обърне, и се питаше откъде ли е взела тази удивителна гъвкавост. И дали ще я запази завинаги. Мартине се изправи, наклони глава, отметна кичур коса от челото си и се усмихна.

— Здрасти, Хари.

Намираше се само на крачка от него. Стоеше с отпуснати встрани ръце. Той гледаше бледата й, лишена от загар и същевременно огнена кожа; чувствените, разтворени ноздри; очите с необичайните зеници, потекли надолу към ирисите като снимки на частично лунно затъмнение; нежните устни, които тя несъзнателно открехваше, навлажняваше с език и долепяше една до друга, сякаш се целуваше сама.

Чуваше се бумтенето на барабан на пералня.

Бяха сами. Тя си нос дълбоко дъх и леко отметна назад глава.

Стоеше само на крачка от нея.

— Здравей — каза той и не помръдна.

Тя примига объркано, после се усмихна и се обърна отново към плота, където продължи да сгъва дрехите.

— След малко приключвам. Ще ме изчакаш ли?

— Трябва да довърша няколко доклада преди празника.

— Утре тук организираме коледна вечеря — леко се обърна тя. — Искаш ли да дойдеш и да се включиш в подготовката?

Той поклати глава.

— Други планове ли имаш?

До нея върху плота лежеше „Афтенпостен“. Посветиха цяла страница на войника от Армията на спасението, чийто труп намериха в тоалетната на летище „Гардермуен“ предната вечер. Вестникът се позоваваше на главен полицейски инспектор Гюнар Хаген, който съобщаваше, че и мотивът, и извършителят остават неизвестни на полицията, но убийството най-вероятно е свързано с покушението от миналата седмица.

Понеже двете жертви бяха братя и подозренията на полицията се насочваха към хърватски гражданин с неустановена самоличност, пресата не изключваше версията за семейна вражда. „Ве Ге“ напомняше, че преди години семейство Карлсен е ходило на почивка в Хърватия, а и отколешната традиция на хърватите да отмъщават за пролята кръв с кръв представлявала поредното доказателство в полза на теорията за вендета. Уводната статия в „Дагбладе“ предупреждаваше, че не бива да се стига дотам, населението да развие предубеденост към хърватите и да ги сложи под един знаменател с криминално проявени етнически групи като сърби и косовски албанци.

— Поканен съм да празнувам у Ракел и Олег. Преди малко се отбих да дам на Олег коледния му подарък и ме попитаха дали искам да се присъединя към тях.