Ю Несбьо: Спасителя

— Но Станкич ти е попречил? — предположи Хари.

Юн вдига ножа, за да пререже гърлото на припадналия полицай, но чува вик на чужд език, вдига очи и вижда как към него тича мъж в синьо яке.

— Носеше пистолет и избягах — обясни Юн и усети как признанието го пречисти и сне от плещите му непосилното бреме на пазена дълго тайна.

Видя как Хари кимна с разбиране. Разтълкува жеста му като знак за прошка. Трогна се до сълзи и продължи със задавен глас:

— Той стреля след мен, докато влизах в сградата. За малко да ме улучи. Щеше да ме убие, Хари. Той е смахнат убиец. Трябва да го застреляш, Хари. Заедно с теб трябва да го пипнем и…

Хари бавно сне вдигнатата си ръка с револвера и го затъкна на кръста.

— Какво… какво правиш, Хари?

Високият полицай си закопча палтото.

— Отивам да празнувам, Юн. Чао.

— Хари? Чакай…

Съзнанието какво го очаква изсмука за секунди цялата влага от гърлото и устата му и Юн положи огромно усилие, за да продължи:

— Ще си поделим парите, Хари. Слушайте, тримата ще си ги поделим по равно. Няма нужда никой да разбира какво се е случило.

Хари обаче вече му бе обърнал гръб и каза на Станкич на английски:

— В сака ще намериш много пари. Раздай ги на бежанците в хотел „Интернационал“, за да си построят нови къщи във Вуковар. А майка ти вероятно ще иска да дари скромна сума и на апостола в катедралата „Свети Стефан“.

— Хари! — Крясъкът на Юн приличаше на дрезгав предсмъртен хрип. — Всички хора заслужават да им дадеш още един шанс, Хари!

Полицаят спря с ръка върху дръжката на вратата.

— Вгледай се в глъбините на сърцето си, Хари. Все трябва да е останала воля за опрощение!

— Проблемът е… — Хари си потърка брадичката, — … че не работя в бранша на прощаващите.

— Какво? — слиса се Юн.

— Аз се занимавам със спасението, Юн. С избавлението. Това ми е работата. Както на мнозина други.

Юн чу как зад Хари вратата се хлопна с познатото метално щракване, видя как официално облеченият мъж вдига револвера и насочва към него черната очна кухина на дулото; и тогава усети страха като физическа болка. Вече не знаеше чии писъци чува: на Рагнхил, своите или на друг. Ала преди куршумът да прониже челото му, Юн Карлсен стигна до прозрение, избистрило се след дългогодишни съмнения, срам и отчаяни молитви: никой не чува нито писъците, нито молитвите.

Хари слезе от метрото на площад „Егер“. В деня преди Бъдни вечер хората, неуспели още да купят подаръци, бързаха да намерят с какво да зарадват близките си. И все пак над града се бе спуснало коледно спокойствие. Виждаше се по лицата на минувачите, усмихнати със задоволство, защото са приключили с подготовката за празника, или просто усмихнати примирено. Мъж в шушляков гащеризон мина бавно край Хари с олюляващи се стъпки. Приличаше на космонавт. Ухили се глуповато и избълва пара, събрана в закръглените му розовочервени бузи.

Хари обаче забеляза едно отчаяно лице на бледа жена в тънко черно кожено яке с дупки на лактите. Застанала до стената на часовникарското ателие, тя пристъпваше от крак на крак.

Лицето на младия мъж в ателието грейна в усмивка, когато Хари влезе. Часовникарят побърза да обслужи предходния клиент и веднага изчезна в офиса си. Върна се със стария часовник и го остави върху тезгяха с гордо изражение.

— Работи — установи Хари. Остана впечатлен.

— Всичко може да се поправи — отвърна младият мъж. — Само внимавайте да не пренавивате коронката, защото така механизмът се износва бързо. Опитайте. Ще ви помогна.

Докато Хари го навиваше, усети триенето на метал с метал и съпротивлението на пружината. Забеляза, че младият мъж го гледа някак втренчено.

— Извинете ме, но мога ли да ви попитам откъде имате този часовник? — попита той.

— От дядо ми — отвърна Хари, изненадан от неочакваното благоговение в гласа на часовникаря.

— Не този, а часовника на ръката ви.

— Бившият ми шеф ми го подари, когато напусна.

— Впечатлен съм — младият мъж се наведе към лявата китка на Хари и огледа внимателно часовника. — Без съмнение е оригинален. Шефът ви е проявил голяма щедрост.

— Нима? И какво му е специалното на този часовника?

— Не знаете ли? — удиви се часовникарят.

Хари поклати глава.

— Той е марка „Ланге 1 Турбийон“ от „Ланге и синове“. От опаката страна ще откриете сериен номер, който показва колко екземпляра са произведени от този вид. Ако не ме лъже паметта, са сто и петдесет. На ръката си носите един от най-великолепните часовници на света. Друг въпрос е колко разумно е да се разхождате с такова бижу. Имайки предвид пазарната цена на часовника, бих ви препоръчал да го държите най-малкото в домашен сейф.