Ю Несбьо - Спасителя

Изгледа го смаяна. Очите й плувнаха в сълзи и тя прошепна с горчивина:

— Вярно ли е, Хари? Или го казваш само за да се почувствам по-добре? Защото се опасяваш, че няма да мога да живея с мисълта за измъкналия се безнаказано убиец на Халвуршен?

— Разполагам с доказателство. Помоли дискретно колегите от Съдебномедицинския институт да изследват кръвта по ножа, намерен под леглото в дома на Роберт, където Юн е изнасилил София, и ще намериш покой.

Беате погледна чашата в ръката си.

— Прочетох доклада. Пишеш, че си влязъл в тоалетната, но не си видял никого, и си излязъл. Знаеше ли какво си мисля аз? Там си заварил Станкич, но не си му попречил да застреля Юн Карлсен.

Хари мълчеше.

— Според мен си скрил от всички, че знаеш кой е виновникът — Юн Карлсен, защото не си искал да осуетиш изпълнението на поръчката, а именно: убийството му. — Гласът на Беате трепереше от гняв. — Но ако очакваш да ти благодаря, грешиш.

Тя удари чашата в масата и неколцина от присъстващите се обърнаха към нея и Хари. Той продължаваше да мълчи.

— Ние сме служители на реда, Хари. Следим дали всички спазват закона, но не съдим. И изобщо не се вживявай в проклетата роля на мой личен спасител, ясно ли ти е?

Беате си пое пресекливо дъх и избърса с опакото на дланта си потеклите сълзи.

— Свърши ли? — попита Хари.

— Да — Беате го погледна предизвикателно.

— Не ми е ясно поради какви причини постъпих така. Мозъкът е особена машина. Навярно си права. Вероятно наистина имам пръст в случилото се. Но държа да отбележа, че не съм се ръководил от мисълта за твоето избавление, Беате. — Хари гаврътна остатъка от кафето наведнъж и стана. — Тласкаше ме единствено мисълта за моето избавление.

В дните след Коледа дъждът изми улиците, снегът изчезна напълно и когато новата година донесе минусови температури и заваля лек пухкав сняг, зимата сякаш отбеляза ново, по-добро начало. Олег вече имаше ски за слалом и Хари го заведе на Вюлерльойпа да покарат. Започнаха с упражнения за ляв и десен завой под ъгъл, наречен „снежно рало“, а след третия ден на път към къщи момчето попита Хари кога ще се спуснат по трасето.

До къщата на Ракел Хари видя колата на Люн-Хелгесен пред гаража. Остави Олег на площадката и се прибра. Легна на дивана и се вторачи в тавана, докато слушаше дискове. Все едни и същи. През втората седмица на януари Беате му съобщи, че е бременна и очаква детето на Халвуршен през лятото. Хари потъна в размисъл. Какво ли още предстоеше да се случи?

През януари Хари разполагаше с предостатъчно време да размишлява, защото онази част от човечеството, която живее в Осло, явно бе решила за известен период да прекрати отнемането на човешки живот. Хари се чудеше дали да покани Скаре да се премести в кабинета му, в „Лабораторията за разкриване на убийства“. Същевременно се питаше какво да прави оттук нататък с живота си и дали човек изобщо някога разбира постъпвал ли е правилно, докато е бил жив.

Чак в края на февруари Хари си купи билет за Берген. В града между седемте планини още беше есен. Нямаше сняг. На връх Фльойен го споходи усещането, че го обгръща същият облак като при последното му идване тук. Намери Мьолер на маса в ресторанта.

— Казаха ми, че напоследък не излизаш оттук — вместо поздрав подхвърли Хари.

— Чаках те дълго. Забави се — Бярне Мьолер допи питието си и стана.

Двамата застанаха отново до парапета навън. Мьолер изглеждаше още по-блед и слаб от миналия път. Очите му не бяха зачервени, но ръцете му трепереха. Хари предположи, че треморът се дължи на хапчета, а не на алкохол.

— Отначало не разбрах правилно намека ти — призна Хари. — Когато ме посъветва да проследя парите.

— Но се оказах прав, нали?

— Да, да. Оказа се прав. А аз помислих, че говориш за случая, който разследвах, а не за себе си.

— Говорех принципно, Хари. — Вятърът развяваше дългите кичури на Мьолер. — Не ми каза обаче дали Гюнар Хаген е останал доволен от края на възложеното ти разследване. Или, по-точно, от липсата на резултат.

Хари сви рамене.

— Давид Екхоф и Армията на спасението се отърваха от неприятен скандал, който би навредил на репутацията и дейността им. Алберт Гилстрюп изгуби единствения си син, снаха си и разтрогна спасителния за състоянието му договор. София Михолеч и семейството й се върнаха във Вуковар. Местен благодетел обещал да им помогне да си построят нов дом. Мартине Екхоф излиза с младеж на име Рикард Нилсен. С две думи: животът си върви.