Ю Несбьо: Спасителя

— Двамата ли те попитаха?

— Тя.

Мартине продължаваше да сгъва дрехите. Кимна, сякаш Хари й съобщи новина, която тя трябваше да обмисли.

— Да разбирам ли, че…

— Не. Между мен и Ракел не е станало нищо.

— Тя още ли е с другия? С лекаря?

— Да, доколкото знам.

— Не я ли попита?

В гласа й се прокрадва обида и гняв.

— Отношенията им не ме засягат. Той щял да празнува с родителите си. Това е всичко. Ти тук ли ще празнуваш?

Кимна безмълвно, като продължаваше да сгъва дрехи.

— Дойдох да се сбогувам — продължи Хари.

Тя кимна отново, но не се обърна.

— Сбогом — повтори той.

Мартине остави дрехата върху плота. Раменете й се разтресоха.

— След време ще разбереш, макар сега да не ти се вярва. Постепенно ще си дадем сметка, че така или иначе всичко е щяло да приключи.

Най-после тя се обърна. Очите й плуваха в сълзи.

— Знам, Хари. И въпреки това нямам желание да се сбогуваме. Поне да опитаме. Толкова много ли искам?

— Не — усмихна се горчиво той. — Можехме да опитаме. Предпочитам обаче да се разделим сега, вместо да чакаме да си причиним болка.

— Но аз вече страдам, Хари.

Първата сълза се търколи по бузата й.

Ако не знаеше историята на Мартине Екхоф, Хари би си помислил, че не е възможно млада жена като нея да е познала страданието. Хари си спомни какво каза веднъж майка му, докато гаснеше в болницата: който никога не е изпитал любов, е имал празен живот, но още по-празен е животът на онзи, който никога не е изпитал болка.

— Тръгвам си, Мартине.

И излезе. Приближи се до колата, паркирана до тротоара, и почука на страничното стъкло. То се спусна.

— Тя е вече голямо момиче. Няма нужда да се тревожиш толкова много за нея. Знам, че независимо от съвета ми ще продължаваш да бдиш над нея. Но исках да ти го кажа. Желая ти Весела Коледа и успех.

Рикард понечи да му отговори, ала в крайна сметка само кимна.

Хари тръгна към Айка. Вече усещаше затопляне.

Погребаха Халвуршен на третия ден на Коледа. Валеше дъжд, водата по улиците течеше като река, а на гробището снегът още беше сив и тежък.

Хари се включи в носенето на ковчега. Пред него вървеше малкият брат на Як. Хари го позна по походката — същата като на Халвуршен.

После се събраха във „Валкирията“ — непретенциозна кръчма, по-известна като „Валка“.

— Ела да поговорим — Беате дръпна Хари до маса в ъгъла. — Всички дойдоха.

Той кимна. Въздържа се да каже каквото си мислеше: Бярне Мьолер не се появи. Изобщо не се обади.

— След като случаят остана неразкрит, искам да разбера няколко неща, Хари.

Погледна бледото й измъчено лице. Беате не беше въздържателка, но сега пиеше минерална вода. Питаше се защо. На нейно място, ако му понасяше, би изгълтал голямо количество алкохол, за да притъпи болката.

— Разследването по случая не е приключило, Беате.

— Хари, за сляпа ли ме мислиш? Прехвърлиха го на двама некадърници от КРИПОС, които само местят купчините с бумаги от бюро на бюро и се чешат по кухите глави.

Хари сви рамене.

— Но ти разплете случая, нали, Хари? Знаеш какво се е случило, само дето не искаш да кажеш на никого.

Хари отпи от кафето.

— Защо? Защо толкова ревностно пазиш в тайна какво си научил?

— Мислех да ти разкрия всичко след известно време. Поръчителят на убийството не е бил Роберт, а Юн Карлсен.

— Юн? — Беате изглеждаше зашеметена.

Хари й разказа за монетата и просяка Еспен Каспершен.

— Исках обаче да съм сто процента сигурен. Затова сключих сделка с единствения човек, който може да идентифицира Юн като човека, поръчал убийството в Загреб: майката на Станкич. Дадох й номера на мобилния телефон на Юн. Тя му се обади вечерта, когато е изнасилил София. Според възрастната жена Юн първо заговорил на норвежки, но като не получил отговор, превключил на английски и попитал Is that you?73 73 Is that you? (англ.) — Ти ли си? — Б.пр. : явно е помислил, че с него се е свързал Малкия спасител. Майката на Станкич ми се обади и потвърди, че гласът на Юн е същият като на поръчителя, с когото се е срещнала в Загреб.

— Беше ли сто процента сигурна в думите си?

— Да — кимна Хари. — Изрази се така: quite sure . Според нея Юн говорел с неподражаем специфичен акцент.

— А ти какво й обеща в замяна?

— Да се погрижа нашите хора да не ликвидират сина й.

Беате отпи голяма глътка от водата, сякаш за да преглътне по-лесно признанието на Хари.

— И й обеща да го направиш?

— Заклех се. Тук му е мястото да поясня, че не Станкич е убил Халвуршен, а Юн Карлсен.