Дженифър Донъли - Северно сияние

Момичета, които са наясно за нещата, помислих аз. Енергични и самоуверени момичета, облечени в бели блузи и поли от туид, които могат да се справят с пишещата машина или касовия апарат. А не такива в стари избелели рокли и очукани обувки.

— Предполагам, че бих могла — казах неуверено.

— Ами баща ти? Дали ще може да ти помогне?

— Не, госпожице.

— Мати… казала си му, нали?

— Не, госпожице, не съм.

Госпожица Уилкокс кимна непоколебимо и решително. Угаси цигарата в долната страна на бюрото и прибра фаса в чантата си. Госпожица Уилкокс знаеше как да не бъде заловена, ако вършеше нещо нередно. Доста странно качество за учителка.

— Аз ще говоря с него, Мати. Ще му кажа, ако искаш — заяви.

Засмях се сухо и безрадостно, а после отвърнах:

— Не, госпожице, не искам. Не и ако не знаете как да се пазите от канджа.

— Добър ден, Мати! — подвикна господин Еклър от носа на параходчето си. — Имам нещо ново. Чисто ново. Току-що пристигна. От някоя си госпожа Уортън. Казва се „Къщата на веселието“. Пъхнах я зад чувалите с кафе при буква „У“. Ще я видиш.

— Благодаря, господин Еклър! — отговорих аз, въодушевена от перспективата за нова книга. — Вие четохте ли я?

— Да. Цялата.

— За какво се разказва?

— Трудно е да се обясни. За някакво вятърничаво момиче, което не може да реши дали иска да лови риба, или да приготвя стръв. Не знам защо името й е „Къщата на веселието“. Няма абсолютно нищо забавно.

Плаващата библиотека „Фултън Чейн“ представлява едно миниатюрно помещение или по-скоро килер в трюма на параходчето на господин Еклър. Няма нищо общо с истинска библиотека, каквато имат в Олд Фордж, но пък предлага елемент на изненада. Господин Еклър я използва да складира стоките си и когато в някакъв момент отмести сандък с чай или чувал с царевично брашно, никога не се знае на какво може да попаднете. Също така от време на време главната библиотека в Хъркимър праща по някоя нова книга. Приятно е да държиш в ръцете си книга преди всички други. Докато страниците още са чисти и не се е разръфала. Докато все още мирише на мастило, а не на виолетовата вода на госпожа Хигби, нито на пърженото пиле на майката на Уийвър или на мехлема на леля Джоузи.

Параходчето представлява плаваща бакалия и обслужва селищата и хотелите по Фултън Чейн. Това е единственият магазин на километри. Господин Еклър поема при изгрев-слънце от Олд Фордж и се придвижва по реката, като минава през всичките четири езера, спира на северния бряг при хотел „Игъл Бей“, на източния бряг в Инлет и накрая поема обратно към Олд Фордж. Няма как да не забележите туршиената лодка, както я наричат. Нищо на вода — нито пък на суша — не изглежда така. Най-нависоко са наредени гюмове за мляко, на палубата стоят кошовете с плодове, а огромната каца с туршия се намира отзад и е причината за името. В трюма има чували с брашно, захар, овес и сол, кошници с яйца, буркани с бонбони, бутилки с мед и кленова меласа, кутии с канела, индийско орехче, пипер, сода бикарбонат, кутии с пури, консерви с еленова пастърма, а също и три обковани с метал сандъци от чай, пълни с лед — единият служи за прясно месо, вторият за риба и третият за сметана и масло. Всичко е спретнато и подредено. Всяко нещо си има своето място, за да не настъпи хаос при лошо време. Господин Еклър продава и още няколко други стоки като пирони и чукове, игли и конци, пощенски картички и писалки, крем за ръце, сироп за кашлица и препарат против насекоми.

Пристъпих на палубата и слязох в трюма. „Къщата на веселието“ беше на буква „У“, както каза господин Еклър, само че бе тикната редом с „Г-жа Уигс от Кабидж Пач“. Понякога господин Еклър объркваше имената на авторите със заглавията на книгите. Вписах заглавието в тетрадката, поставена върху бидона с меласа, а после поразбутах една кошница с яйца, буркан с мраморни топчета и кашон със сушени фурми, но не открих нещо, което не бях чела. Сетих се да взема чувала с царевично брашно, който ни беше нужен. Щеше ми се да можех да купя овесено или бяло брашно вместо това, но царевичното беше по-евтино и изкарваше по-дълго. Канех се да купя петкилограмов чувал. Двайсет и пет килограмовите струваха повече, но на килограм излизаше по-евтино. Казах на татко, но той заяви, че само богатите могат да си позволят да пазаруват изгодно.

Точно се канех да се кача обратно горе, когато нещо ми хвана окото… Кашон с тетрадки. Наистина красиви тетрадки с твърди корици, приятен десен и лентичка за отбелязване. Оставих брашното на земята, също и книгата на госпожа Уортън и взех една от тетрадките. Страниците бяха бели и гладки. Помислих си, че би било прекрасно да пиша на такава хубава хартия. Тази на старата ми тетрадка беше груба, разграфена с размазани сини линии. Изработката беше толкова небрежна, че по листовете се виждаха парченца дървесина.