Елиф Шафак: Дворецът на бълхите

Децата на улицата познаваха човека, който го бе написал. Не помнеха нито името му, нито професията му. Бил пазач в някой от университетите. Живеел тук с болната си жена и тъща си. По време на ремонт работниците хвърляли пред къщата хоросан. Вбесил се и написал този надпис. През есента човекът починал, след неговата смърт свършил и ремонтът, а надписът останал.

— И без друго сме център на вниманието. Не можа ли да се облечеш малко по-прилично? — попитах Етел, когато си тръгнахме.

— Не се заяждай с мен. Проблемът не е в моите дрехи, а в гузната ти съвест — рече и премина на друга скорост. — Набутахме се в тая каша заради твоя ПИБГСГ. — Пътят се стесняваше, но тя нарочно настъпи газта. — Проект за Изчистване на Безнадеждно Гузната Съвест на Господина! Мислиш, че си по-различен от другите и че си нещо повече от тях. Но като оплеска нещата, реши да си изчистиш съвестта и да докажеш, че си като тях. И сега събираш надписи, та да си чист като ангел. Божичко, какво направих! Не съм си изцапал ръцете с кръв, ала проклятието на вдовицата тегне върху мен. Скъпо платих затова, че подцених хората. Накрая видях дявола със собствените си очи. Видях го, но вярвам само в теб, Господи! Не съм по-различен от другите твои чада. Ето, и те са писали надписи по стените. Значи това, което съм сторил, е нещо обикновено. Значи не съм толкова изключителен мъж, колкото си мислех. Слава на Бога, че е така. Ако обичаш онези, можеш и на мен да простиш… Ще ми простиш ли, Господи? Хайде, стегни се вече! С празни надежди си за никъде. Не разбираш ли, сладък? Та кой е успял да се пречисти в бунището?

След време започнахме да разпределяме надписите по вид. В деня, в който ги заснемеше, Етел ги качваше в компютъра и ги слагаше в отделна папка. Най-многобройни бяха надписите в категория „обиди и псувни“: „Който хвърля боклук, е магаре!“ На стената на една банка в Галата пишеше: „… майката на този, който хвърля боклук!“ Първата част от изречението бе старателно задраскана. Две от стените на една къща с изронена мазилка във Фатих бяха от горе до долу изписани, сякаш някой ученик бе наказан да напише сто пъти едно изречение: „Който хвърля боклук, е педал!“ Пак в същия квартал на улица „Къръктулум“ надписът гласеше: „Който хвърля боклук, е задник!“ Въпреки че надписите с псувни се срещаха много често, съдържанието им бе почти едно и също. „Който хвърля боклук, ако е жена, е курва, ако е мъж, е сутеньор“ — пишеше на дървена табелка, закачена на една черница в Долапхане. Само на метър встрани, този път на фасадата на една къща, бе написано: „Който хвърля боклук, заслужава псувни!“ На една порутена стена в Йорнектепе с бяла и черна боя бяха напластени десетки надписи. Най-отгоре имаше яркосин надпис: „Който хвърля боклук, ще разбере, че е педал“. Но надписът, който бе на път да спечели първенството в папката „обиди и псувни“ беше в Долапдере на улица „Керестеджи Реджеп“: „Който хвърля боклук, да го начука на майка си, жена си, сестра си, бъдещето си, миналото си, целия си род…“

На второ място най-много бяха надписите, свързани с разликата между човека и животното. В Галата на една табелка на улица „Джамекян“ пишеше: „Ако си човек, не хвърляй боклуци, ако си мечка — хвърляй!“ Надписът на стената на една банка на улица „Кючук Хендек“ гласеше: „Ако не си човек, хвърляй си боклука тук“. В Долапдере над входната врата на един блок се четеше: „Хората не хвърлят тук боклук.“ Целите стени на сирийската църква бяха с надписи: „Не хвърляй боклуци, бъди човек! Който хвърля тук боклук, е прост като боклука“.

В третата категория бяха събрани надписите, които мотивираха гражданското съзнание: „Който замърсява околната среда, е безотговорен“, пишеше на Куштепе. „Не оставяйте боклуци в околната среда, това е неуважение към човечеството“ — бе изписано на една табелка, забита на кръстовище в същия квартал. За разлика от другите надписи, буквите бяха изписани старателно и красиво. И до вечната дупка в Балат, насред улицата пишеше: „Който хвърля боклук, е недостоен човек. Това място е наше“. А на стената на една къща в Йорнектепе, която очевидно щеше да се срути при най-лекото земетресение, бе написано: „Който си изхвърля тук боклука, е несправедлив към съседите си“. Подобен надпис посрещаше отдалече посетителите на Цариградската патриаршия: „Който си хвърля боклука тук, е недостоен човек“.

Част от надписите бяха недовършени или с времето се бяха изтрили. „Тук боклук“… пишеше на много места в Истанбул и по-нататък не се четеше. Надписът на стената срещу училището на улица „Харбийе Папа Ронджалли“ бе почти изтрит: „Който хвърля тук боклук ще ста…“