Елиф Шафак: Дворецът на бълхите

Собственикът на бистро „Левантен“ беше плешив мъж с увиснали бузи, гуша с пластове излишна сланина и когато говореше, размахваше ръце. И без това още в началото не хареса предишния гардеробиер и когато веднъж по време на някаква разпра той си напъха носа, където не му бе работата, направо му размаза лицето. Оттогава търсеше друг на негово място. Когато видя Павел Павлович Антипов с добре сложеното му тяло и величествената му стойка, която будеше уважение, дори за миг не се поколеба да го вземе на работа. Ала в момента, в който новият гардеробиер се появи, облечен с чернено сако с лъскави еполети с пискюли на раменете и с яркожълти шнурове, които се олюляваха отпред, предишното му одобрение се промени с пренебрежение.

— Колко е странен животът, нали драги ми мосю Антипов? Свидетели сме на тоталното рухване на две големи бляскави империи. Най-малко век преди нас вие започнахте да гледате на Запад, имам предвид великия Петър 4 4 Става дума за Петър Велики. — Бел.пр. . Казват, че биел с камшик тези, които не знаели как да се държат, вярно ли е? Проверявал бельото на дамите и брадите на господата, така ли е? Градът на Петър трябва да е хубав, нали? Твърдят, че дворецът му е издигнат от блатата. А я вижте Истанбул. Открит е от четири страни, отвсякъде духат студени ветрове. Един град, чийто компас е напълно объркан, направо е развален. Знаете ли, че преди около десет години младите и дръзки учени, които избягаха от вашата могъща империя, седяха в парижките кафенета редом с младите и дръзки учени, които избягаха от нашата могъща империя. Там те разгорещено спореха и само Бог знае какви недалновидни решения са взимали. Френските сервитьори, които ги обслужваха, пускаха по едно ухо ту към тази, ту към онази маса. Вашите, които избягаха, говореха, че на всяка цена трябва да сринат държавата си. А пък нашите, които се спасиха, смятаха, че на всяка цена трябва да опазят държавата си от разруха. През всичките тези години вашите успяха, а нашите не сполучиха. Сега и аз не зная за коя империя трябва да се притеснявам повече? Колко е странен животът, нали, мосю Антипов? Да избягаш от една рухнала империя и да се приютиш в друга империя, която всеки момент ще рухне. Бягайки от униформените червени, самият вие да се окажете в червена униформа. Само дано не излезе, че това е една от игричките на Фортуна 5 5 Богиня на съдбата, на щастливата случайност. — Бел.пр. !

Тази вечер, докато Павел Павлович Антипов държеше дрехите на идващите и отиващите си гости, в ушите му бе останало само ехото от думите на неговия шеф. Издържа с тази грозна и смешна униформа само три дни. Три проклети дни! След това заряза работата, заряза всичко, спря и остана там, където се намираше в началото. Сякаш нямаше работа, която да потърси, нито живот, който да изживее, цел, която да следва, просто така спря. След една седмица Агрипина Фьодоровна Антипова впери поглед в мъжа си с намерение да види цвета му. Съвсем изненадващо бе принудена да приеме, че той е непоправимо сериозен. Беше такъв заради годините си (застаряваше и все вървеше няколко крачки пред възрастта си, а сега бе спрял и чакаше възрастта му да го настигне). Беше такъв заради чина си (високопоставен и устремен все нагоре и нагоре, той бе прекалено високо и когато осъзна, че няма място, до което би могъл да се издигне, съвсем се обърка). Беше такъв и заради тялото си (прекалено представителен и при това толкова непреклонен, че ако трябваше да се наведе, за да мине през някоя врата, нямаше да го стори. Имаше непокорно и сковано тяло.) Павел Павлович Антипов се чувстваше ужасно слаб и за разлика от другите бе съвсем наясно с това. С цялото си същество, с две ръце се бе вкопчил не в идеята да бъде като другите, а да бъде себе си, и много добре знаеше какво иска. През целия си живот бе полагал огромни грижи, стъпка по стъпка се бе катерил нагоре и в крайна сметка се оказа човек, постигнал мечтания успех. Беше от тези, които не биха искали да се съобразят с каквато и да е промяна.

До този момент, като се има предвид младостта и липсата й на опит, Агрипина Фьодоровна Антипова не бе правила нищо и дори не се бе опитвала да прави каквото и да било на своя глава. В хармония с напредването на бременността стана ужасно кръгла, заоблена като нула. Стоеше си спокойно на мястото, на което сте я оставили, без да мръдне, можеше да стои така безкрайно. Но ако душеше силен вятър, щеше да се търкаля като топка насам-натам. Тъй като не бе вършила нищо по собствено решение и всичко, което притежаваше, й бе дадено от други, с типичната за неопитните хора невинност и смелост живееше в очакване, че всичко, което бе изгубила, някой ден със същата лекота непокътнато ще се върне при нея. Повечето време все още прекарваше в подготвяне на дълги списъци с нещата, които щеше да прави, щом отново се върнеше в Русия. Да кажем, че докато този ден дойдеше, можеше да работи. И тъй като вече не желаеше помощ от мъжа си, реши да направи нещо, което никога до този момент не бе правила, сама да си потърси работа.