Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Отиваме при Дворцовия мъдрец. Мъдрецът на всички страдащи, разделените влюбени и всички, които не могат да намерят своето място в живота — Дворцов мъдрец.

Точно когато в огледалото за обратно виждане шофьорът поглеждаше ту Етел, ту мен и преценяваше доколко положението би могло да се усложни, установих, че не е толкова млад, колкото си мислех. Бях се заблудил по-скоро поради това, че беше кьосе, отколкото от младежкия му вид. Започнах да му обяснявам пътя. Етел обаче не остави човека на мира. Предложи му цигара и започна да му задава куп въпроси като например: от кой край е семейството му, вярва ли в светците, женен ли е, ако някога има момиче, ще го изучи ли, ще се откаже ли от бащинството, ако разбере, че синът му е хомосексуален, от кой отбор е… И сякаш напук бяха от един отбор.

— Веднъж в колата се качиха мъж и жена, по-големи маниаци от вас — каза шофьорът, когато успя да се включи сред пороя от въпроси, който се изливаше върху него. Етел се закашля, сякаш в гърлото й заседна някаква костица, и отново гръмко се засмя.

— Съвсем наскоро бях започнал да работя нощем и още не познавах този тип клиенти. Щом се качиха, започнаха да се карат. Жената вика и крещи, а мъжът не отстъпва, без да му мисли много, й отговаря. Ама какви псувни се носеха, не питай. Но беше ясно, че се обичат. Всъщност мъжът заминаваше на работа в чужбина. Жената не вярваше, че ще се върне, и му говореше: „Ако заминеш, няма да се върнеш“, а през това време сълзите й се стичаха като из ведро. От време на време побесняваше и започваше да удря мъжа. Голяма дандания беше. Както и да е, стигнахме до посочения адрес. Трябваше да оставим жената там и да продължим, обаче тя не искаше да слезе от колата. Заинати се, само и само да отидат на гроба на Телли Баба 40 40 Телли Баба е гробница, която посещават младите момичета, които искат да се задомят. — Бел.пр. . Здраво стисна предната седалка и каза: „Докато не отида на гроба на Телли Баба, няма да сляза, честна дума, няма да сляза“! Успя да убеди мъжа. А така нареченият гроб на Телли Баба е чак на другия край на града и хич не ми се искаше посред нощ да ходя там, а и трябваше да предам колата. По онова време твърдо си повтарях, че няма да работя нощем. После с времето реших друго, но както и да е. Пък и не слязоха, за да се качат на друго такси, а на всичко отгоре ми предлагаха и два пъти повече пари. Къде ще идеш, че няма да караш. Натиснах педала на газта и право на гроба на Телли Баба. Жената слезе. Отвори чантата си и потърси нещо в нея. После се изгуби в тъмното. Ние с мъжа чакахме в таксито. Минаха десетина минути, жената се върна разплакана и каза на човека да си наведе главата. Той се съгласи, а тя го заскуба с всичка сила и отскубна цял кичур коса, а уж щеше да откъсне само един косъм. От болка мъжът се нахвърли върху нея и този път яростно се вкопчиха един в друг. Както и да е, жената взе косата и отново се изгуби от погледа ни, при това изнамери отнякъде парцалче, отиде и завърза на дървото косата на човека. Бая й, духа я, седна, стана, а ние седяхме и чакахме. Бяхме я оставили да прави каквото иска. Накрая, когато дойде, беше поуспокоена и каза:

— Вече като идвам, ще си нося написана и молитвата, която трябва да се прочете.

Гледам и мъжът поомекна. Прегърнаха се. Поискаха телефонния номер и името ми, за да ме поканят на сватбата си.

— Със сигурност са се оженили, след което взаимно са се удушили — заяде се Етел, протягайки глава към седалката на шофьора, като в същото време отново атакува копчетата на панталона ми, които бяха останали без надзор.

— Не, мила, още по-лошо — отвърна шофьорът, докато учтиво кимаше с глава. — Беше през зимата, две години по-късно. Целият град беше покрит със сняг и нищо не се виждаше. И не щеш ли, мъжът се качи в колата ми. Този път обаче до него беше друга жена. Не знам жена ли му беше, любовница ли? Но си личеше, че живеят заедно. Аз веднага познах мъжа. Той мен също. И двамата се почувствахме зле. Той отмести поглед, аз отместих поглед. Разбира се, жената до него нищо не знаеше и не спираше да му разказва някакви неща. Тя му говореше, но човекът се бе отнесъл някъде. Тъкмо бяхме тръгнали, той не можа да издържи, каза да спра и скочи от таксито. А жената седеше и объркано гледаше през прозореца.

Етел преплете пръстите на двете си ръце, отпусна ги в скута си и тъжно въздъхна. Ако можех да разбера кога и от какво ще се развълнува тази мръсница. Настъпи тягостно мълчание. Никой не отрони дума чак докато стигнахме до ъгъла на улица „Журнал“. Но веднага щом спряхме пред Двореца на бълхите, Етел отново се развесели и излетя като стрела от колата. По нейно настояване слезе и шофьорът. В един и половина през нощта тримата застанахме един до друг и като че изразявахме почит, безмълвно се загледахме в надписа на оградата пред блока.