Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Майка му искаше да бъде сигурна и преди да затвори телефона, попита:

— Ако дядо ти ви разказва приказки, само ми кажи „времето е студено“, аз ще разбера.

Момчето замълча. Внезапно като светлинка в нощта през изумрудените му очи проблесна искра. Настъпи тишина. Когато блясъкът изчезна, той бе решил друго. Прецени, че няма нужда да сниши гласа си и без да откъсва очи от дядо си, отвърна:

— Не мамо, времето не е студено. Дядо обаче пак ни разказва странни неща.

— Днес сте в добро настроение — каза с най-сладкия си глас Едже, която седеше на първия ред. Както винаги, отгоре до долу бе облечена в черно. Черно червило, черен лак, черен молив за очи, които изглеждаха още по-големи. Извадих от чантата си „Отчаянието е смъртоносна болест“ и я сложих пред нея.

— Дойдох в отлично настроение за часа, а как ще изляза зависи от вас. Да видим дали сте прочели статиите — казах аз, като започнах с един от обичайните си уводи, с които сменях темата в четвъртъците.

— Прочетохме от край до край „Възхвала на глупостта“ на Еразъм 38 38 Виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. — Бел.пр. , като частта, в която говори за Фортуна, сравнихме с това, което Макиавели 39 39 Италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. — Бел.пр. пише за Фортуна — каза Едже.

Направих всичко възможно да обърна внимание на класа, а не на Едже:

— И какво ще кажете за Фортуна?

— Със сигурност е жена — подметна Едже, очевидно доволна, че омаловажи вниманието, което обърнах на класа. — И Макиавели, и Еразъм придават на Фортуна индивидуалност, както и женственост. И тъй като е жена, разбира се, не я смятат за достатъчно надеждна. По същия начин мислят и духовните водачи в църквата. И у нас нещата стоят така. Казваме „лоша съдба“ или „несполучливо стечение на обстоятелствата“. Казваме, че съдбата е сляпа или пък е блудница. Е, ако е сляпа, тъкмо няма да вижда на кого какво дава и със сигурност не може да се очаква да бъде честна. Ако е блудница, значи не е порядъчна. Понякога в ръцете си държи колело. Друг път, докато се върти, полата й образува окръжност. Затова я наричаме съдба. Не се знае кога за кого къде ще спре. Според Макиавели половината ни живот е управляван от Фортуна и не можем нищо да сторим. И все пак има начин да я накараме да се подчини на желанията ни. Тъй като представителите на политическата философия обикновено са мъже, изглежда, в лицето на Фортуна те виждат жена и единодушно търсят начини да я поставят на колене.

— Аха, а това, което наричаш Фортуна, нашата стара Кадер ли е? — попита Джан, който дори не се притесняваше, че не е чел статиите.

В следващите минути коментираха нашата Кадер, като говореха един през друг.

— Според мен да нападаме Макиавели от феминистична гледна точка, е доста елементарно — каза дребното момиче с къдрава коса и очила, чието име винаги бърках. Знаех със сигурност, че не понася Едже, но не ми бе ясно защо винаги седеше зад нея. — Да не би да си мислиш, че заради теб е живял по предварително начертан план? Да не би животът ти да е предопределен? Това е въпросът! Докато се е опитвал да се справи със съдбата, човекът очевидно се е съобразявал с религията. Нито епохата на Просвещението, нито напредъкът биха били възможни, без да отхвърлят Фортуна или да я поставят на колене, ако така ти харесва.

Едже нервно се протегна и преметна крак върху крак. Имаше този навик. Знаеше, че краката й са красиви. Досега не бях попадал на ситуации, в които колегите ми да имат сериозни професионални проблеми заради клюки, свързани с любовни интриги с по-откачени студенти. Причината да не отвърна на интереса на Едже към мен не бе притеснението, че ще стигне до ушите на колегите. Проблемът не беше в преподавателския състав, а в това, какво ще си помислят самите студенти. И повече ме интересуваше какво ще говорят, отколкото какво ще си помислят. Защото със сигурност щяха да коментират. Всеки от тях имаше поне един близък приятел, с когото споделяше, той пък споделяше с друг и така до безкрай. И вече нямаше да съм преподавател, към когото проявяват интерес и уважение и чието мнение се почита, а щях да се превърна в някой, чиито недостатъци, лудости, закачки, подценяване, комплекси със сигурност се знаят. Гледах мъжете на средна възраст и си мислех, че всъщност връзката с младо момиче би поласкала честолюбието ми. Ала това бе нещо, което всеки миг можеше да тръгне в обратна посока и колкото и да продължеше, при първото подухване на ветрец, корабът лесно щеше да се обърне. А после писмата, които си написал, признанията, които си направил, тайните, които си споделил, всички тези неща накуп ще ти причинят неприятности. Сексуалните ти подвизи ще се разнасят от уста на уста и ще се превърнеш в играчка в ръцете на подрастващите. Не си струваше. От всички студентки, които познавах, за никоя не си струваше да се проваля. Дори за Едже.