Саймън Грийн - Шадоус Фол

В далечния край на стаята се отвори с трясък врата и през лабиринта от механизми към тях спокойно и уверено тръгна някой — явно отдавна познаваше това място. Харт събра разсеяните си мисли и се подготви да се срещне с Времето. Смяташе, че е готов за онова, което му предстоеше, но се стъписа при вида на стройната млада жена, която — вперила свиреп поглед — застана пред него. Силни татуирани юмруци бяха поставени гневно на хълбоците й. Харт бе твърде напрегнат да обмисля какво създание би подхождало на тази стая, но тя определено не съответстваше. Изглеждаше тъкмо преминала тийнейджърска възраст, облечена бе в раздърпани дрехи от черна кожа, бе опасана с вериги и ако се съдеше по лицето й, бе бясна на целия свят. Бе постригана в стил мохикан — косата й стърчеше нагоре, а покрай ушите бе обръсната, лицето й бе почти скрито зад зловеща маска от грим в черно и бяло. Имаше пиърсинг с безопасна игла на едното ухо, а от другото висеше бръснарско ножче. Харт не знаеше дали да се усмихне и да протегне ръка, за да се ръкува, или да отстъпи бавно от нея, докато намери стол и камшик. Накрая се усмихна леко, отстъпи крачка и погледна към Аш за помощ.

— Тази млада дама е Маделин Креш — поясни спокойно Ленард. — Наричай я Мад за по-кратко. Всички го правят. Тя е другар на Времето, негова секретарка и всичко, което сметне за нужно да се назове. Не е от семейството, но всичко друго може да е. Просто една сутрин се появила на прага му, измръзнала и трепереща, той я въвел вътре, дал й купа мляко и оттогава е тук. Комбинация от бодигард и куче-пазач — всеки, който иска да се срещне с Времето, първо трябва да мине през нея. Така ли е, Маделин?

— Не ме наричай така! — озъби се младата жена с дълбок, рязък глас, а погледът й изгори лицето му. — Забрави да видиш Времето. Зает е. Сега се разкарай.

— Не бъди такава, Маделин — отвърна й спокойно Аш. — Знаеш, че малкото ти сърчице се разтуптява като ме видиш. Впрочем веригите ми харесват — хубаво си ги лъснала. А сега, бъди добро момиче и кажи на Времето, че сме тук. Той ни очаква.

— Казах, че не може да се виждате с него! Недей да душиш наоколо с умни слова, духчо. Знам ти игричките. Смяташ, че правилата не важат за теб, защото си мъртъв, но на мен тези не ми минават. Ти си само още една проклета сянка, на която не й стискаше да мине през Вратата към вечността. Днес няма да видиш Времето. Зает е със спешен случай. Разкарайте се или ще пусна кучетата по вас.

— Ти нямаш кучета, Маделин. Алергична си към тях. Колкото до спешния случай, Времето винаги е зает с нещо важно, такава му е работата. Но ще поиска да се види с нас. Или по-скоро с Джеймс. Не може да си позволи да не го направи. А сега, скъпа, твоите непрестанни предохранителни мерки отдавна вече не ме очароват, затова престани да ни губиш времето и кажи на стареца, че сме тук.

Харт не допускаше, че е възможно Мад да се разгневи още повече, но от ушите й буквално излизаше пара, когато пристъпи към Аш. В ръката й внезапно се появи сгъваем нож, чу се щракване и острието изскочи рязко с необичайно ясен и отчетлив звук. На Харт не му се понрави вида й, нито пък ножа. Изключително опасни, еднакво неумолими. Тя спря точно пред Аш и навря лицето си в неговото.

— Прекали, Аш, нито думичка повече. Махай се оттук или ще накълцам теб и хубавото ти приятелче. Не ми харесва, че си дошъл. Нямаш работа тук и безпокоиш Времето като го замесваш в неща, които не го касаят. Не знам защо си тук и не ме е грижа. Махай се от Галерията. Ти си зачеркнат, нула, невалиден, боклук. Обръщай и поемай по пътя, по който си дошъл, или ще се постарая да разбера доколко мога да накълцам това твое мъртво тяло.

Гласът й беше рязък, страховит и напълно откровен. Харт реши, че вярва на всяка изречена дума и погледна тревожно към Аш, който не бе помръднал и на сантиметър. Когато заговори, гласът му бе спокоен и равен.

— Превишаваш правата си, Маделин. Намерила си си хубаво местенце тук, грижиш се за Времето — това е добре, някой трябва да го върши, а на повечето от нас им липсва търпение. Ала не допускай грешката да решиш, че ти командваш тук само защото Времето е станал малко по-разсеян с приближаването на смъртта. Може и да си татуирала МРАЗЯ на кокалчетата на юмруците си, но това не значи, че си достатъчно добра да се захващаш с някой като мен. А сега бъди добро момиче и прави каквото ти казват, Маделин.

— Не ме наричай така!

Мад размаха ножа си пред лицето на Аш, после спря и отстъпи крачка назад. Нищо не се бе случило, но всичко се бе променило. Без да помръдне и мускул и без да каже и дума повече, Ленард бе придобил внезапно застрашителен, доста опасен вид. Излъчваше заплаха, сякаш студен вятър се изви и смрази сърцата, отне смелостта. Тръпки побиха Харт и трябваше да положи върховни усилия да се овладее, за да не се отдръпне от Аш. Той внезапно осъзна дълбоко в себе си, че Ленард е точно това, което бе казал, че е — мъртвец сред живите. Смъртта бе тук, в стаята и не можеше да бъде игнорирана. Аш посегна и взе ножа от разтрепераната ръка на Мад. Усмихна й се, а усмивката не беше приятна. Харт си помисли, че май не беше и много нормална.