Саймън Грийн - Шадоус Фол

Огледа се да открие нещо, което да го поразсее. В крайна сметка затова бе излязъл. В подножието на хълма едно Йети и една Голяма стъпка развличаха децата, като ги носеха на раменете си. Една мишка от анимационно филмче с огромен дървен чук преследваше котка. Шест различни варианта на Робин Худ провеждаха импровизирано състезание с лък и стрели и спореха — къде благо, къде не — кой от тях е най-реален. С други думи, все обичайни лица. Просто още една вечер в Шадоус Фол.

Ленард Аш бе висок, дълъг като върлина, с приветливо лице и коса, която сякаш непрестанно се нуждаеше от старателно разресване. Дори и в най-добрия си вид изглеждаше сякаш набързо е изхвърчал от дома си. Очите му бяха спокойни, вглъбени, понякога сиви, друг път — сини, и малко неща убягваха от погледа му. Живееше, ако това изобщо е правилната дума, със своите родители, имаше малцина приятели, но за това си беше виновен само той и никой друг. Никога не бе бил особено общителен, дори и преди да умре. Бе на трийсет и две, почти три години вече. Нищо особено, в което да се загледаш, просто още едно лице сред тълпата. Ако го попитате, би казал, че обикновено е щастлив, но би се замислил за миг, преди да ви отговори. Погледна към шатрите и сергиите и целия народ там — един обикновен на вид човек, чиято най-голяма тъга бе, че нямаше с кого да танцува. Това положение щеше да се промени драматично. Нямаше никакво право да е изненадан. Нищо никога не остава задълго същото в Шадоус Фол.

Недалеч кметът Рия Фрейзиър размени усмивка и някаква шега с една възрастна двойка, чиито лица й бяха познати, макар да не си спомняше имената им. Колебаеше се как най-добре да се отърве от смутения на вид мъж, който стърчеше до нея. Той току-що бе пристигнал в Шадоус Фол и не изглеждаше напълно сигурен какво го е довело тук. Междувременно Рия бе допуснала грешката да прояви състрадание и той се бе лепнал за нея като за отдавна изгубен приятел. Тя нямаше нищо против, само дето й пречеше да изпълнява задълженията си на кмет; трябваше да се ръкува и да разменя учтивости с възможно най-много избиратели, а едновременно с това да им напомня за наближаващите избори за кмет и за своята отлична репутация на този пост. Гласоподавателите бяха склонни да забравят добрите неща, които си направил за тях, ако нямаш грижата да им припомняш от време на време.

Рия Фрейзиър бе енергична, хубава цветнокожа жена в средата на трийсетте, с късо подстригана коса, прям поглед и професионална усмивка. Бе облечена със стил и достойнство в модерни дрехи, имаше проницателен ум, нищо не й убягваше, бе непоколебима, внушаваща доверие и безпощадна. Заедно с шериф Ериксон тя олицетворяваше властта в Шадоус Фол. Градът си имаше свой начин да се справя с проблемите си — това бе заложено в неговата природа. Въпреки това съществуваха моменти, в които нещата заплашваха да излязат извън контрол, и тогава се намесваха Рия или шерифът. Тя олицетворяваше гласа на разума и предлагаше състрадание и безпристрастност, докато шерифът гледаше всички гневно и застрашително.

В Шадоус Фол имаше съдебна палата и градски затвор, но нито едното, нито другото се използваха често. Малцина изгаряха от желание да се срещат с шерифа, затова Рия отделяше доста време да изслушва проблемите и после да насочва хората към онези от общността, които най-добре биха им помогнали. Тя обичаше работата си и бе твърдо решена да продължи да я върши, докато е възможно. Като цяло градът изглеждаше напълно доволен от нея — и добре, че беше така. В Шадоус Фол си имаха ефикасни, но не особено приятни начини да се справят с кметове, които не могат да оправдаят очакванията.

Рия погледна дискретно към мъжа до себе си и помисли, че е време да направи нещо по отношение на него. Ейдриън Стоун бе нисък мъж на средна възраст с олисяваща коса и тъжни очи. Той непрестанно се озърташе колебливо и с надежда, но не бе в състояние да каже на Рия какво търси или кое го е призовало да дойде в Шадоус Фол. Неговата ситуация не бе необичайна. Възрастната двойка се сбогува и отиде сред тълпата, а Рия реши, че е по-добре да побутне новия си приятел в подходящата посока. Като повечето посетители, той бе изгубил нещо или някого, който му е бил много скъп, и бе дошъл в Шадоус Фол да го търси. Само трябваше да му помогне да си спомни какво или кой бе това.

— Кажи ми, Ейдриън, женен ли си?

Стоун се усмихна и поклати глава, сякаш искаше да се извини:

— Не. Не можах да открия подходящата жена. Или пък тя не можа да ме намери. Както и да е, винаги съм бил сам.