Патрик Нес - Жената жерав

Смахнатите сънища изобщо не помагаха. Редовни и изпълнени с такива извратени образи, в тях Аманда се чувстваше така, сякаш самата й личност се разпадаше на съставните си части. Винаги след това се будеше изтощена. Трябва да се дължаха на температурата, но, боже мой, какви бяха само. Сега тя лежеше будна, мехурът й беше решил да й подскаже не особено деликатно, че, след като бездруго вече се е събудила, е време да се погрижи за още някои неотложни задачи — още едно сходство с баща й, за което Аманда никога нямаше да узнае. Часовникът сочеше три немислими цифри: 3:47 през нощта. След няколко часа трябваше да става за работа и имаше нужда от сън. Аманда въздъхна и се надигна с надеждата да приключи с тоалетната бързо-бързо.

Мисълта за работа обаче я накара да се сети за Рейчъл и докато пристъпваше по коридора, Аманда, ще, не ще, се разсъни истински.

След вечерта на партито Рейчъл беше започнала да се държи още по-странно, настроението й неизменно беше приповдигнато в резултат от очебийно щастие, граничещо с шизофренното.

— Ами по него няма и косъмче — беше заявила Аманда на Мей тази сутрин, докато двете си бъбреха за звездата от едно реалити шоу, който в последно време беше мигрирал към друго реалити шоу, чието действие вече се развиваше в джунглата. — Все едно гледаш сексапилно десетгодишно момченце, а кой си пада по такива?

И Мей, и Аманда физически потръпнаха, когато смехът на Рейчъл избухна зад гърба им. Дори не бяха усетили, че тя също ги слуша.

— Може би Майкъл Джексън? — предположи тя, привела се напред с леко плашеща усмивка на устните.

— Ъм, това никак не е смешно? — притеснено отвърна Мей. — Той почина? А и аз го харесвам?

— Боже мили — удивено я изгледа Рейчъл. — Да се говори само с въпросителни изречения наистина било много дразнещо — после се обърна към Аманда. — Между другото, Аманда, страхотна работа си свършила в Есекс. Тъкмо си говорехме с Фелисити, че си идеалният кандидат за моето място.

После отново се беше разсмяла високо, Аманда я беше зяпнала невярващо, за първи път смаяна точно колкото Мей.

Може би Рейчъл действително преживяваше нервна криза. Не, че ведрото й настроение не беше добре дошло, но — Аманда дори не можеше да се сети за подходяща дума, все й се въртеше понятието жизнерадостна — около Рейчъл витаеше притеснително жизнерадостна атмосфера, сякаш Рейчъл беше граната с изваден щифт, чиито секунди са изтекли, но тя така и не се взривява. Всичко, което човек можеше да стори в подобен случай, е да стои настрани и да се надява на най-доброто.

Аманда се потътри в банята и седна на ледената тоалетна чиния — докосването я накара да ахне от студа. Сложи длан върху радиатора, за да може топлината му да протече през тялото й. Необяснимо защо, банята й се намираше в самия ъгъл на сградата. Вместо да сложат там гостна и да й подсигурят двойна гледка през ъгловите прозорци, архитектите бяха решили да използват мястото за единственото помещение в апартамента, в която човек обикновено се разхожда гол и отделя разни работи.

Аманда не светна лампата, макар че надеждите й да остане сънена прогресивно избледняваха под неудържимия поток на мисълта й от една страна и студа под дупето й от друга. Великолепни лунни лъчи се лееха през прозорците, които, ако бяха романтично разположени зад удобен диван, биха повишили продажната цена на апартамента с няколко процента. Човек можеше едва ли не да чете на тази светлина.

Аманда се изпишка, избърса се, пусна водата, изправи се и придърпа на кръста си широкия ластик на гащите, които носеше само за спане и които напоследък обуваше твърде често.

После се закова на място.

Какво става, мътните да го вземат , помисли си, обърна се и повърна във водовъртежа на още неоттеклата се вода в тоалетната.

Е, сега вече беше напълно будна.

— Ама сериозно — прошепна си сама, наистина стреснато. — Ама че работа!

После коленичи на ледените плочки за още секунда, за да изчака дали стомахът й няма още за изхвърляне. Предната вечер не беше пила нищо, не беше яла и нищо съмнително. Вярно, все още усещаше, че има малко температура, но през изминалата седмица не й се беше гадило изобщо и освен това…

Цялата изстина.

После се насили да довърши мисълта си.

Освен това онази вечер с Анри бяха използвали презерватив.

(Дали?)

Да.

(Да?)

Аманда се отпусна назад и приседна на пода. Да, разбира се, че бяха използвали презерватив, няма начин да бяха рискували толкова сериозно, мисълта за защита отдавна се беше превърнала в автоматизъм. Нали така?