Патрик Нес - Жената жерав

— Татко се справя страхотно с Джей Пи — отвърна Аманда. — Той е много добър човек, баща ми. Много мил.

— М-м — измънка Рейчъл, а погледът й се рееше към отсрещния край на поляната, където няколко младежи също се бяха възползвали от слънчевото време, за да поритат футбол. — По-малкият брат на Джейк Гиленхаал, на три часа.

Мей примигна.

— Знаеш ли, никога не мога да се ориентирам правилно, когато някой приказва така. Казваш „на три часа“ все едно определяш посока.

— Че то си е посока — отвърна Рейчъл и посочи с пръст. — Дванайсет, един, два, три часа? Какво трудно има?

Трите жени се обърнаха и загледаха господин „Три часа“, който действително беше красавец, макар че Аманда никога не би признала това, но в същото време беше малко младичък дори за нея, въпреки че с още шест години по-възрастната Рейчъл явно не смяташе така. Косата на младия мъж беше гъста и пищна като млечен шейк и нямаше начин той да не съзнава този факт. Дори от разстояние си личеше, че излъчва самообожание така, както кралицата снизхожда в благоволението си към поданиците.

— На вид е от ония, които викат, когато свършват — обади се Аманда, но се усети, че е казала думите гласно в момента, в който Мей прихна. Аманда се обърна да я погледне, но Мей вече се беше свила отново под втренчения поглед на Рейчъл. После побърза да грабне телефона си и пак да провери джипиеса.

— Още са в Нандос — рече.

— Е, Марко поне се интересува от мен? — обади се Рейчъл. — Най-малкото не е зачезнал в чужбина с някакво секси ново гадже? Без да дава пет пари за задълженията си?

Вилицата на Аманда с последната хапка салата замръзна по пътя към устата й, а в следващата секунда очите й се наляха с неочаквани сълзи. Само силата на волята й ги спря да не потекат по бузите й.

Защото това не беше истина. Е, истина беше, но едновременно и не беше истина. Анри действително се беше върнал във Франция и живееше там с Клодин, но в интерес на истината Аманда го беше прогонила, беше го изритала от своя живот и от живота на Джей Пи, беше го отхвърлила със сила и упорито постоянство, които бяха изненадали и самата нея. Той обаче се обаждаше всяка седмица на Джей Пи, макар способностите на четиригодишното момченце да говори по телефона бяха меко казано в зачатък. Анри казваше, че иска синът му да слуша истински френски, иска той да чува истинското си име (Жан-Пиер), произнесено както трябва, иска да го приспива с песничките, които собствената му баба му е пяла, когато е бил малък.

Ако сърцето на Аманда не се късаше наново всеки път, когато чуеше гласа на Анри, подобна бащинска загриженост можеше дори да й се стори мила.

Двамата се срещнаха през последната й година в университета, отначало посещаваха общ курс, после се засичаха няколко пъти по разни партита. Анри беше здрав и набит, мъжествен до безобразие. Още на двайсет години косата му вече леко сивееше и сред всички момичета в курса той избра Аманда и сядаше винаги до нея, привлечен от — по-късно й беше признал това — наситеното присъствие на личността й, навяващо мисълта, че тя може, стига да поиска, не само да убие враг, но и да го изяде след това.

Що се отнася до Аманда, тя изпадаше в някакво замайване всеки път, когато беше в една стая с Анри и това постепенно я докара до състояние на перманентна ярост.

В продължение на месеци категорично отказваше да каже на родителите си за него от страх да не получи от тях някакъв, дори и най-слаб намек за присмех за това, че е хлътнала така здраво по някого, макар че Джордж и Клеър бяха последните хора на света, които биха сторили нещо подобно.

Най-често си го изкарваше на самия Анри.

— В теб гори огън — казваше той и макар думите да звучаха абсурдно смешно дори с френския му акцент, обикновено в тази точка и двамата бяха толкова възбудени, че това нямаше значение. Сякаш ураган ухажваше скорпион — такава беше връзката им. Скандали с хвърляне на предмети, зашеметяващ секс, месеци наред живот в състояние на някаква безкрайна нервна треска. Чувстваха се толкова млади! Преживяването беше толкова френско! Аманда беше буквално пометена, но когато сега се обръщаше назад, виждаше, че е била пометена единствено в смисъла, в който земно свлачище помита магистрала — необратима катастрофа, завършваща под една камара отломки. Двамата с Анри се бяха карали и на сватбения си ден. По време на церемонията.

Трийсет дни след венчавката, Аманда установи, че е бременна в третия месец и след този момент Анри започна да се оказва виновен за все повече и повече неща. В кухнята не отделяше ножовете за месо от тези за масло. Трупаше фасовете си в саксията с камелии, която Аманда беше окачила на новия им балкон в апартамента, чийто ремонт Анри така и не довърши, както беше обещал. Докато една вечер, по време на все-така-невероятен-секс-в-седмия-месец-от-бременността, Анри се стори на Аманда толкова гневен, че тя спонтанно го зашлеви през лицето така силно, че венчалната й халка поряза бузата му — акт, който я шокира толкова дълбоко, че тя прекара нощта при баща си, уплашена от това какво ли още е способна да стори.