Кейт Мортън - Отминали времена

После го скъса на две и още на две и го натъпка дълбоко в джоба си, когато продължи надолу по алеята. Мислено си отбеляза да изхвърли парчетата в кошчето в стаята си, преди униформата й да се озове сред купчината дрехи за пране. Още по-добре щеше да е дори да изгори парченцата още същия следобед, та Сафи нищо да не разбере.

Фактът, че Джунипър, единствената Блайд, която не беше живяла в детската стая като мъничка, се събуди сутринта на тринайсетия си рожден ден, хвърли няколко свои ценни вещи в една калъфка за възглавници и се запъти нагоре по стълбите, за да предяви претенциите си да спи в мансардата, не учуди никого. Безспорната противоречивост на събитието беше дотолкова в унисон с нрава на Джунипър, която познаваха и обичаха, че когато през следващите години някой споменеше случилото се, прогресията изглеждаше напълно естествена и хората започваха да спорят дали цялата тази работа не е била планирана предварително. Джунипър от своя страна не казваше почти нищо по въпроса, нито тогава, нито впоследствие — просто днес спяла в малката си пристроена стаичка на втория етаж, а на следващия ден вече се разположила в мансардата. Какво повече да каже човек?

Според Сафи по-показателен от преместването на Джунипър в детската стая беше начинът, по който тя влачеше след себе си невидима наметка от любопитно обаяние. Мансардата, преден пост на целия замък, мястото, където обикновено изолираха децата, докато по възраст или по качества не ги сметнеха достойни за вниманието на възрастните, стая с нисък таван и с мишки, мразовити зими и жарки лета, изходът за всички комини по пътя им към свободата, изведнъж се оживи. Хора, които нямаха никаква причина да предприемат стръмното изкачване, започнаха да се навъртат край детската стая. „Само се отбивам“, казваха и изчезваха нагоре по стълбите, но се връщаха стеснително едва след час и дори повече. Сафи и Пърси се споглеждаха развеселено и си разменяха догадки какво ли е правил там, горе, горкият нищо неподозиращ гостенин, след като едно поне беше сигурно: Джунипър надали се е представила като добра домакиня. Не че малката им сестра беше груба, просто не беше и особено сговорчива, а най-любимата й компания беше нейната собствена. Което беше хубаво, предвид факта, че тя нямаше почти никаква възможност да се среща с когото и да било. Нямаше братовчеди на своята възраст, нямаше семейни приятели, а баща им настояваше момичето да получи образованието си у дома. Най-доброто, което хрумваше на Пърси и на Сафи, беше, че Джунипър не обръща никакво внимание на гостите си, оставя ги да се разтакават необезпокоявани из оживения хаос на стаята й, докато най-сетне не се изморят достатъчно и не си тръгнат сами. Това беше една от най-странните и най-трудноопределими дарби на Джунипър: тя притежаваше толкова силен магнетизъм, че си струваше да бъде изучен и категоризиран от медицинска гледна точка. Дори хора, които не харесваха Джунипър, искаха да бъдат като нея.

Последното нещо обаче, което би хрумнало на Сафи, докато преодоляваше най-горната част на стълбището за втори път този ден, беше да разгадава тайните на обаянието на сестра си. Бурята щеше да се развихри по-бързо от доброволческите отряди на господин Потс, а прозорците на мансардата бяха широко отворени. Забеляза ги, докато седеше в курника, галеше перата на Хелън-Мелън и се измъчваше от внезапната рязкост на Люси. Светкавица привлече вниманието й, тя вдигна поглед и видя как Люси взема куклите от стаята за шев. Беше проследила с поглед движението на икономката — сянка, която мина покрай прозореца на втория етаж, плисването на слънчевата светлина, когато тя отвори вратата на коридора, после след около минутка светлинка проблесна на горното стълбище, което водеше към мансардата. И тогава Сафи си спомни за прозорците. Беше ги отворила сутринта с надеждата чистият въздух да прогони месеците застоялост. Надеждата й беше лековерна, макар Сафи да се съмняваше, че ще се осъществи, но със сигурност беше по-добре да опита и да се провали, отколкото просто да вдигне ръце. Сега обаче, когато въздухът вече миришеше на дъжд, трябваше да отиде да ги затвори. Видя как светлината на стълбището угасна, изчака още пет минути и после реши, че може да поеме по стълбите, без да се страхува, че ще срещне Люси, затова се запъти към къщата.

Стараейки се да избегне третото стъпало от горе надолу — последното, от което имаше нужда Сафи тази вечер, бяха пакостите на малкия чичко, — Сафи отвори вратата на детската и включи осветлението. Крушката светна мъжделиво, както всички крушки в Милдърхърст, и тя за миг поспря на прага. Освен че не беше достатъчно светло, тя винаги правеше така, преди да нахлуе във владенията на Джунипър. Сафи си помисли, че са малко стаите по света, в които, преди да влезеш, е благоразумно да планираш стратегия. Мизерия е може би малко пресилена дума, но съвсем малко.