Кейт Мортън - Отминали времена

Не беше тайна, че достоверният източник на госпожа Потс беше внимателното следене на писмата и на телефонните обаждания, а подробностите относно тях впоследствие бяха старателно съпоставяни с каталога на местните клюки. Пърси не стигаше чак дотам, че да подозира жената в отваряне на писмата на пара, преди да ги изпрати до получателите им, но други хора в селото я подозираха. В конкретния случай обаче нямаше много писма за отваряне (и не бяха такива, които да предизвикат вълнението на госпожа Потс, понеже Мередит беше единствената, с която Джунипър си кореспондираше), точно както нямаше и никаква истина в слуха.

— Бъдете спокойна, най-обикновена вечеря е.

— Специална вечеря?

— О, в днешно време нима всяка вечеря не е специална? — подметна весело Пърси. — Човек никога не знае дали не седи на масата за последен път. — Дръпна писмата от ръката на пощаджийката и в този момент забеляза бурканите от шлифован кристал, които преди стояха на плота. Киселите капчици от батърскоч 3 3 Вид бонбони лакта, чиито основни съставки са кафява захар и масло, но понякога се добавят сметана, ванилия, сол, царевичен сироп. — Б.пр. ги нямаше, но на дъното на единия буркан се беше втвърдила малка и доста тъжна купчинка от единбургски скалички 4 4 Традиционни шотландски ронливи сладкиши, приготвени от захар, вода, крем тартар, различни оцветители и аромати. — Б.пр. . Пърси не можеше да понася единбургските бонбони, но те бяха любимите на Джунипър. — Ще взема каквото ви е останало от единбургските бонбони, ако не възразявате.

С кисело изражение госпожа Потс откъсна слепената маса от стъкленото дъно на буркана и я прибра в кафяв хартиен плик.

— Шест пенса.

— Ама моля ви, госпожо Потс — каза Пърси, оглеждайки малката лепкава торба. — Ако не бяхме приятелки, щях да си помисля, че искате да ми одерете кожата.

По лицето на пощаджийката се изписа възмущение, докато отричаше, пръскайки слюнки.

— Шегувам се, разбира се, госпожо Потс — увери я Пърси и й подаде парите. — Пъхна писмата и бонбоните в чантата си и удостои пощаджийката с кратка усмивка. — Засега довиждане. Ще попитам от ваше име Джунипър какви са плановете й, но подозирам, че ако има новини, вие първа ще ги узнаете.

Разбира се, лукът беше важен, но това не променяше факта, че листата му не допринасяха с нищо за аранжировката на цветята. Сафи огледа тъничките зелени стръкчета, които току-що беше откъснала, завъртя ги насам-натам, примижа с надеждата така да й се сторят по-подходящи и впрегна цялото си въображение, за да си ги представи на масата. В безценната кристална ваза от баба им имаха нищожен шанс, може би с нещо цветно, за да прикрие произхода на зеленината. Или пък — мислите й набраха инерция и тя задъвка устната си, както правеше, когато й хрумнеше някоя велика идея, — можеше просто да остави темата да я води, да добави малко листа от копър и с хумористичен коментар да обвини за всичко военния недостиг.

Отпусна ръка с въздишка, все още стиснала меките листа. Главата й се поклати тъжно и сякаш от само себе си. За каква ли не лудост са готови да се вкопчат мислите на отчаяния човек! Ясно беше, че лукът няма да свърши работа — не само беше безнадеждно неподходящ за целта, но и колкото повече Сафи държеше листата в ръка, толкова по-силно миризмата им заприличваше на вонята на стари чорапи. Мирис, с който войната и по-специално участието на близначката й в нея бяха дали на Сафи предостатъчно възможности да се запознае. Не. След четири месеца в Лондон общуване с най-изисканите кръгове от Блумсбъри, под бомбените заплахи и нощуването в бомбоубежища, Джунипър заслужаваше нещо по-добро от одеколон с мирис на мръсно пране.

Да не говорим за госта, когото толкова загадъчно беше поканила на вечеря. Джунипър не се сприятеляваше лесно — младата Мередит беше любопитно изключение, — но Сафи умееше да чете между редовете и макар че редовете на Джунипър в най-добрия случай бяха доста кривички, тя се досети, че младият мъж трябва да е направил нещо изключително храбро, за да спечели благоразположението на малката й сестра. Следователно поканата беше проява на признателността на семейство Блайд и всичко трябваше да бъде безупречно. Отново погледна стръковете лук и се увери, че те определено не са безупречни. Но след като ги беше откъснала, не биваше да ги похабява — какво светотатство! Лорд Ултън би се ужасил. Сафи щеше да намери с какво да ги сготви, но не и за менюто тази вечер. Лукът и последиците от консумирането му могат сериозно да навредят на компанията.