Кейт Мортън - Отминали времена

— Сигурно е било ужасно…

— Сафи — продължи тя, сякаш забравила за присъствието ми — винаги е имала по-развинтено въображение. Двете заедно бяхме хармонична двойка, илюзията и реалността бяха в равновесие. Разделят ли ни обаче, всяка от нас изостряше своите особености до крайност. — Тя потръпна и се отдръпна от прозореца. По рамката се сипеха дъждовни капки. — Близначката ми сънуваше ужасен кошмар. Често става така с хората с по-богато въображение — погледна ме тя. — Обърнете внимание, госпожице Бърчил, че не казвам „кошмари“. Кошмарът беше само един.

Развихрилата се навън буря беше погълнала и последната дневна светлина и стаята в кулата потъна в мрак. Само оранжевият пламък на огъня просветваше от време на време. Пърси се върна на бюрото и запали лампата. През цветния абажур бликна зелена светлина и спусна тъмни сенки под очите й.

— Сънуваше го, откакто беше на четири. Събуждаше се посред нощ пищяща и окъпана в пот, напълно убедена, че някакъв човек, целият покрит с кал, се е покатерил от рова и иска да я отвлече. — Главата на Пърси леко се наклони и скулите й изскочиха в релеф. — Винаги я успокоявах. Утешавах я, че това е само сън и че нищо не може да й навреди, докато съм тук. — Въздъхна мъчително. — И всичко беше наред до юли 1917 година.

— Когато сте заминали да се лекувате от скарлатина.

Кимване — толкова леко, че можеше и да си го въобразявам.

— И тя разказала на баща ви.

— Той се криел от медицинските си сестри, когато го намерила. Била много разстроена — Сафи никога не е умеела да се сдържа — и татко я попитал какво не е наред.

— И после го написал.

— Нейният демон се оказал неговият спасител. — Поне отначало. Историята го запали: той я търсеше, жаден за още подробности. Вниманието му я ласкаеше, сигурна съм, и когато се върнах от болницата, положението беше съвсем различно. Татко беше ведър, възстановен, почти в делириум и двамата със Сафи имаха тайна. Никой от тях не спомена пред мен Човека от калта. Едва когато видях коректурите на „Истинската история на Човека от калта“ върху бюрото му, ето тук, се досетих какво се е случило.

Дъждът плющеше и аз се приближих до прозореца, за да чувам.

— И вие написахте писмото.

— Разбира се, съзнавах, че ако той публикува тази история, това ще се отрази ужасно на Сафи. Татко обаче отказа да го повярва и понасяше последиците до края на живота си. — Пърси отново насочи вниманието си към Гоя. — Вината заради стореното, заради греха си.

— Задето е откраднал кошмара на Сафи — казах. Грях може би беше малко прекалено, но прекрасно разбирах как такова нещо може да се отрази на едно момиче, особено на момиче с развито въображение. — Разпространил е историята по света и й е дал нов живот. Направил я е реална.

Пърси се засмя — огорчен и металически звук, от който потръпнах.

— О, госпожице Бърчил, той направи нещо повече от това. Той вдъхнови кошмара. Просто тогава още не го е знаел.

Гръмотевица проехтя нагоре в кулата и лампата помръкна, Пърси Блайд обаче — не. Беше обладана от целта на разказа си и аз се приближих към нея, обзета от отчаяното желание да разбера какво си е наумила, какво може да е направил Реймънд Блайд, за да разпали кошмара на Сафи. Запали си още една цигари, очите й блестяха и вероятно беше надушила интереса ми, понеже отмести разказа на другаде.

— Мама пазеше връзката си в тайна почти цяла година.

Смяната на темата ми подейства като физически удар и аз се свих. Доста очевидно, опасявам се, понеже този факт не убягна от вниманието на домакинята ми.

— Разочаровам ли ви, госпожице Бърчил? — рязко попита тя. — Това е историята за раждането на „Човека от калта“. Голяма сензация е, уверявам ви. Всички изиграхме роля в създаването на книгата, дори майка ни, обаче тя почина преди сънуването на съня и написването на книгата. — Изтупа падналата върху блузата си пепел и продължи да разказва: — Връзката на мама продължи, а татко нямаше никаква представа. Докато една нощ не си дойде по-рано от пътуването си до Лондон. Носеше добри новини — американско списание беше публикувало негова статия, посрещната много одобрително, — и той беше настроен за празненство. Било късно. Със Сафи бяхме само на четири и ни бяха сложили да си легнем още преди часове, а любовниците били в библиотеката. Камериерката на мама се помъчила да спре татко, но той цял следобед се наливал с уиски и бил неудържим. Бил във възторг и искал съпругата му да сподели доброто настроение. Влетял в библиотеката и ги заварил. — Устата на Пърси се разтегли в гримаса, понеже знаеше какво предстои. — Татко се вбесил и избухнала страхотна кавга. Първо между него и Сайкс, а докато другият мъж лежал ранен на пода, кавгата се пренесла между татко и мама. Татко й крещял, наричал я с всякакви обидни имена, а после я разтърсил — не достатъчно силно, за да я нарани, но достатъчно, за да се строполи тя върху масата. Някаква лампа се катурнала на пода и се строшила, а пламъците подпалили подгъва на роклята й.