Кейт Мортън - Отминали времена

Реймънд Блайд е роден в стая на втория етаж на замъка Милдърхърст в най-горещия ден от лятото на 1866 година. Той е първородният син на Робърт и Атина Блайд и е кръстен на дядо си по бащина линия, натрупал състояние от златните залежи в Канада. Реймънд е най-големият от четирима братя, най-малкият от които, Тимоти, загива трагично по време на силна буря през 1876 година. Атина Блайд, поетеса, ползваща се с известна слава, е съкрушена от смъртта на най-малкото си дете и малко след погребението на момчето изпада в тежка депресия, от която не се възстановява. Тя слага край на живота си, като се хвърля от кулата на Милдърхърст и оставя след себе си своя съпруг, стиховете и тримата си невръстни синове.

На съседната страница имаше снимка на красива жена с вдигната в сложна прическа тъмна коса, която гледаше към главичките на четири подредени по височина момченца, облегната на прозорец с вертикална рамка. Снимката беше от 1875 година и белееше като много други ранни аматьорски фотографии. Явно най-малкото момченце, Тимоти, беше мръднало, докато е правена снимката, понеже лицето му беше размазано. Горкото момче, дори не е подозирало, че му остават броени месеци живот.

Прегледах бегло следващите няколко абзаца — необщителен викториански баща, обучение в Итън, стипендия в Оксфорд — и така Реймънд Блайд става зрял мъж.

След като завършва Оксфорд през 1887 година, Реймънд Блайд се мести в Лондон, където започва да се занимава с литература, като пише за списание „Пънч“. През следващите десетина години издава дванайсет пиеси, два романа и поетичен сборник за деца, но писмата му сочат, че въпреки професионалните му постижения, не е щастлив от живота си в Лондон и копнее за пищната провинция от своето детство.

Можем да предположим, че градският живот става по-поносим за Реймънд Блайд след женитбата му през 1895 година за госпожица Мюриъл Палмърстън, която се ползва с огромно възхищение и за която се твърди, че е „най-красивата дебютантка за годината“. Писмата му наистина говорят за рязък подем на духа от онова време. Общ познат представя Реймънд Блайд на госпожица Палмърстън и според свидетелствата на всички бракът им е добър. Двамата обичат заниманията на открито и фотографията, красива двойка са и многократно се появяват в светските новини.

След смъртта на баща си през 1898 година Реймънд Блайд наследява замъка Милдърхърст и заедно с Мюриъл се завръща у дома. Много разкази от този период говорят, че двамата отдавна искат да станат истинско семейство, и наистина, когато се местят в Милдърхърст, Реймънд Блайд съвсем открито изразява в своите писма тревогата си, че още не е станал баща. Тази радост обаче няма да споходи двойката още няколко години и през 1905-а, Мюриъл в писмо споделя с майка си своя мъчителен страх, че двамата с Реймънд може би в крайна сметка няма да бъдат „благословени с рожби“. Вероятно с огромна радост и може би с известно облекчение четири месеца след въпросното писмо тя пише отново на майка си и й съобщава, че вече „носи дете“. Всъщност две деца, както се оказва: след тежка бременност и продължително залежаване през януари 1906 година Мюриъл ражда близначки. Писмата на Реймънд Блайд до братята му сочат, че това е най-щастливият период от живота му, а семейният албум с изрезки изобилства от фотографски доказателства за бащината му гордост.

На следващите две страници имаше различни снимки на двете момиченца. Двете несъмнено много си приличаха, но едната беше по-мъничка и фина от другата и се усмихваше не толкова уверено колкото сестричката си. На последната снимка мъж с чуплива коса и мило лице седеше на тапициран стол с по едно облечено в дантели бебе на всяко коляно.

Нещо в позата му — грейналите му очи може би или нежно притиснатите му към ръчичките на момичетата длани — подсказваше дълбоката му обич към двечките и докато се взирах внимателно, ми хрумна каква рядкост е да намериш снимка от онова време, на която бащата е заснет с дъщерите си по домашному и непосредствено. Нежна обич към Реймънд Блайд изпълни сърцето ми и продължих да чета.

Но всички събития са толкова радостни. Мюриъл Блайд загива една зимна вечер през 1910 година, когато нажежен до червено въглен от камината, до която седи тя, прехвърча над паравана и пада в скута й. Шифонът на роклята й бързо се възпламенява и тя изгаря, преди някой да успее да й се притече на помощ. След това пожарът унищожава източната кула на замъка Милдърхърст и огромната семейна библиотека на рода Блайд. Изгарянията на госпожа Блайд са сериозни и макар да я увиват във влажни превръзки и да я лекуват най-добрите лекари, месец по-късно тя умира от тежките си рани.