Кейт Мортън - Отминали времена

Въпросът беше съвсем обикновен и дори учтив, но Мередит чу отсечения тон на Пърси с ушите на родителите си и й се прииска вместо него да бяха чули сърдечния поздрав на Сафи.

И наистина, гласът на майка й прозвуча предпазливо и тъничко.

— Беше дълго. Непрекъснато спирахме и тръгвахме, за да пропускаме влакове с войници. Прекарахме повече време на страничните коловози.

— Е, нашите момчета трябва някак да стигнат до фронта — намеси се татко. — Да покажат на Хитлер, че Великобритания ще се справи.

— Точно така, господин Бейкър. Заповядайте, седнете — покани ги Пърси на безукорно подредената маса. — Сигурно умирате от глад.

Пърси наля чай и им предложи по едно парче от тортата на Сафи, докато продължаваха да разговарят малко сковано за претъпканите влакове, за войната (Дания беше паднала, дали не идваше ред на Норвегия?), за бъдещия й ход. Мередит ядеше тортата си и наблюдаваше. Беше убедена, че родителите й само ще погледнат замъка, после Пърси Блайд с нейния изкусен акцент и изпънат гръб и ще възприемат отбранително поведение, но засега всичко вървеше гладко.

Майката на Мередит си беше мълчалива, това беше истината. С една ръка нервно и сковано придържаше дамската си чанта в скута, което беше леко обезпокоително, като се има предвид, че Мередит не помнеше някога да е виждала майка си уплашена: нито от плъхове, нито от паяци, нито от господин Лейн, съседа им отсреща, когато беше стоял дълго в кръчмата. Баща й се държеше малко по-непринудено, кимаше, докато Пърси говореше за самолетите „Спитфайър“ и за медицинските грижи за войниците във Франция, и отпиваше чай от ръчно рисуваната порцеланова чаша, все едно цял живот го е правил. Е, почти. До татко сервизът изглеждаше като изваден от куклена къща. Мередит не беше забелязала досега колко големи са пръстите му и усети неочакван прилив на обич към него. Пресегна се под масата и постави длан върху другата му ръка. В семейството им физическите прояви на обич не бяха чести, затова той вдигна изненадано поглед, преди да стисне ръчичката в отговор.

— Как върви учението, моето момиче? — Той приведе рамото си малко по-близо, вдигна поглед и намигна на Пърси. — Рита ни е хубавицата, обаче малката Мередит е умницата.

Мередит грейна от гордост.

— Уча тук, в замъка, татко, със Сафи. Само да видиш библиотеката — има повече книги, отколкото в заемната библиотека. По всички стени има рафтове. Уча латински… — О, колко обичаше латинския! Звукове от миналото, наситени със значение. Древни гласове, довеяни от вятъра. Мередит бутна очилата си нагоре на нослето — често се смъкваха, когато беше развълнувана. — Уча се и да свиря на пиано.

— Сестра ми Серафин е много доволна от напредъка на дъщеря ви — каза Пърси. — Справя се много добре, като се има предвид, че изобщо не е виждала пиано досега.

— Така ли? — възкликна татко, движейки ръце в джобовете си и лактите му се размърдаха странно над масата. — Моето момиченце свири мелодии?

Мередит се усмихна гордо и се запита дали ушите й са пламнали.

— Малко.

Пърси доля чай на всички.

— По-късно би могла да заведеш родителите си вътре, в музикалния салон, и да им изсвириш нещо, Мередит.

— Чу ли това, мамче? — вирна брадичка татко. — Нашата Мередит свири истинска музика.

— Чух. — Нещо се появи в изражението на мама, но Мередит не беше сигурна какво точно. Същото изражение имаше, когато двамата с татко се караха за нещо и той допускаше малката, но фатална грешка да й отстъпи победата. Гласът й беше напрегнат, когато каза на Мередит, все едно Пърси я нямаше: — Липсваше ни на Коледа.

— И вие ми липсвахте, мамо. Много ми се искаше да ви дойда на гости, обаче нямаше влакове. Всички бяха нужни за войниците.

— Рита се прибира с нас днес. — Мама остави чашата върху чинийката, решително оправи лъжичката и избута чашата. — Намерихме й работа в един фризьорски салон на „Олд Кент Роуд“. Започва в понеделник. Отначало ще чисти, но ще я научат и да подстригва, и да къдри — блеснаха доволно очите на мама. — В момента има възможности, Мери, понеже повечето по-големи момичета работят във фабриките или в селското стопанство. Хубави възможности за момичета без изгледи за нещо друго.

Разумно беше. Рита постоянно се суетеше с косата си и с безценната си сбирка от разкрасяващи средства.

— Звучи чудесно, мамо. Приятно е да имаш някой от семейството, който да се грижи за косата ти.

Думите й явно не харесаха на мама.

Пърси Блайд извади цигара от сребърната си табакера, която Сафи настояваше да използва в компания, и отупа джобовете си за кибрита.