Кейт Мортън - Отминали времена

— Добре — съгласи се Мередит и малко живна.

Сафи се подсмихна. Мередит Бейкър беше приятно отстъпчива — неочаквано удоволствие, след като си отгледала Джунипър — и престоят й в замъка Милдърхърст беше невероятно успешен. Нищо не може да се сравни с едно дете, което отново вдъхва живот на изморените стари камъни, а приливът на светлина и на смях отговаряше точно на лекарските предписания. Дори Пърси се беше привързала към момичето, несъмнено облекчена, че всички орнаменти в замъка са останали непокътнати.

Най-голямата изненада обаче беше реакцията на Джунипър. Явната й обич към евакуираното момиче беше най-близкото подобие на загриженост към друго човешко същество, която тя бе проявявала някога. Понякога Сафи ги чуваше да си бъбрят и да се кискат в градината, и се удивяваше, но приятно, на искрената общителност в гласа на Джунипър. Думата „общителност“ изобщо не би хрумнала на Сафи по отношение на по-малката й сестра.

— Да сервираме тук за Джунипър — каза тя и посочи към масата, — за всеки случай, ти до нея, струва ми се… а Пърси ето там…

Мередит я следваше и подреждаше чиниите, но в този момент спря.

— Ами ти? — попита тя. — Ти къде ще седнеш? — Явно разчете извинителното изражение на Сафи, понеже веднага продължи: — Ще дойдеш, нали?

— Стига, скъпа. — Сафи отпусна върху полата си ръката, с която стискаше щипката за сервиране на торта. — Много бих искала, знаеш го. Но Пърси подхожда много традиционно към такива неща. Тя е най-голямата и в отсъствие на татко е домакинята. Знам, че сигурно ти се струва ужасно глупаво и официално, всъщност е доста старомодно, но така стоят нещата тук. Така би желал татко да посрещаме гостите си в Милдърхърст.

— Все пак не разбирам защо не може и двете да дойдете.

— Ами една от нас трябва да остане вътре, ако татко се нуждае от помощ.

— Но Пърси…

— … очаква срещата с нетърпение. Много иска да се запознае с родителите ти.

Сафи видя, че не успя да убеди Мередит, нещо повече, горкото дете изглеждаше толкова горчиво разочаровано, че Сафи беше готова на почти всичко, за да я разведри. Опита се да извърта, но само за кратко и не истински настойчиво, а когато Мередит изпусна дълга и отчаяна въздишка, цялата решимост на Сафи се изпари.

— О, Мери — крадешком й метна тя поглед през рамо, — не трябваше нищо да казвам, наистина не трябваше, но има още една причина да остана вътре.

Премести се към единия край на паянтовата градинска пейка и даде знак на Мередит да се присъедини към нея. Пое голяма и успокоителна глътка въздух и решително я изпусна. После разказа на Мередит за телефонното обаждане, което очакваше следобед.

— Той е много важен частен колекционер в Лондон. Писах му по повод на обявата в един вестник, че търси помощник, който да каталогизира колекцията му. Неотдавна ми отговори, че моята кандидатура е одобрена, че днес следобед ще ми се обади, за да изясним подробностите заедно.

— Какво колекционира?

Сафи не се сдържа и преплете пръсти под брадичката си.

— Антикварни предмети, изкуство, книги, красиви неща — истински рай!

От вълнение дребните лунички по нослето на Мередит станаха по-светли и Сафи си помисли какво прекрасно дете е тя и колко много се е променила за кратките шест месеца. Само какво тъжно кльощаво момиченце беше, когато Джунипър я доведе у дома! Под бледата лондонска кожа и грозната рокля обаче се криеше бърз ум и прекрасна жажда за знание.

— Може ли да разгледам колекцията? — попита Мередит. — Винаги ми се е искало да видя истински египетски артефакт.

Сафи се засмя.

— Разбира се. Сигурна съм, че господин Уикс с удоволствие ще покаже безценните си притежания на умна млада дама като теб.

В този момент Мередит наистина грейна и първите шипове на съжалението боднаха удоволствието на Сафи. Не беше ли малко нелюбезно да пълни главата на момичето с такива грандиозни представи, а да иска от нея да си мълчи?

— Мери, новината е много вълнуваща — поде тя отрезвяващо, — обаче не забравяй, че е тайна. Пърси още не знае и няма да узнае.

— Защо не? — ококори се още повече Мередит. — Какво ще направи?

— Няма да е доволна, това е сигурно. Няма да иска да замина. Тя се съпротивлява на промените, нали разбираш, харесва нещата каквито са — иска ние трите да останем да си живеем тук заедно. Много е покровителствена. Открай време е такава.

Мередит кимаше и поглъщаше тези подробности за семейната динамика с такъв интерес, че Сафи очакваше тя едва ли не да извади дневничето си и да започне да си води бележки. Интересът й беше разбираем обаче: Сафи беше чувала достатъчно за неговата по-голяма сестра, за да заключи, че сестринското покровителство е нещо непознато за детето.