Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Ивлин, виж! Награда. Миниатюрна кокошчица… от любимите ми! — Старицата вдигна триумфално фигурката, за да я види приятелката й.

30 декември 1939

Религиозните шевни машини са измама

Мъжът, който дойде в града преди две седмици да продава онези религиозни шевни машини, дето уж те лекували, докато шиеш, бил арестуван в Бирмингам. Изглежда, машините не са внос от Франция, а са произведени в Чатануга, Тенеси, и изобщо не са религиозни. Биди Луиз Отис много се разстрои, защото си мислела, че нейната много облекчава артрита й.

Скаутите от Уисъл Стоп Дюан Глас и Върнън Хадли получиха значките си за заслуги, а Боби Лий Скрогинс премина в по-горната група на орлите-скаути. Капитанът им Джулиан Тредгуд ги заведе на екскурзия до желязната статуя на Вулкан на Червената планина в Бирмингам…

Джулиан каза, че статуята е толкова голяма, че в ухото на Вулкан може да се побере изправен човек.

Че на кого му е притрябвало да стои в нечие ухо, питам аз?

Веста Адкок организира следобедно парти за дамите от организация „Източна звезда“, на което ги почерпи с петифури.

Между другото, Опал моли съседите си да не хранят котката й Бутс, макар да се прави на гладна и да проси храна. Ядяла си предостатъчно у дома и е на диета, защото ветеринарят предупредил, че била много дебела.

Дот Уиймс

П.П. Някой да е виждал списанието „Нашънъл Джиографик“ на половинката ми? Разправя, че го бил изгубил някъде из града, и е много ядосан, защото не успял да го прочете докрай.

8 януари 1938

Откакто Иджи окачи снимката на слоницата Госпожица Фенси в кафенето, най-малкото дете на Онзел и Джордж бе запленено от нея. Момиченцето умоляваше баща си да го заведе в Авъндейл Парк, за да види слоницата.

И днес Палавото птиче мислеше само за това.

Беше болна вече повече от месец. Д-р Хадли им каза, че е пневмония и че ако не успеят да я накарат да яде, не виждал как ще преживее и една седмица.

Големия Джордж се бе надвесил над леглото на дъщеря си с купичка неизядена овесена каша и я умоляваше:

— Хайде, една лъжичка за татко, миличка. Какво искаш? Искаш ли татко да ти вземе котенце?

Палавото птиче, която бе шестгодишна и тежеше само тринайсет килограма, лежеше апатично с изцъклени очи и клатеше глава.

— Искаш ли мама да ти опече бисквити? — попита я Онзел. — От онези с меда, миличка?

— Не.

— Госпожа Иджи и госпожа Рут са тук. Донесоха ти бонбони… от тях няма ли да хапнеш?

Момиченцето извърна глава към облепената със снимки от списания стена и промърмори нещо.

Онзел се наведе към него.

— Какво рече, миличка? Бисквити ли искаш?

Палавото птиче отвърна немощно:

— Искам да видя Госпожица Фенси.

Онзел се обърна с насълзени очи.

— Ей за това ви разправях, госпожо Рут? Наумила си е, че иска да види онази слоница, и докато не я заведем, и залък няма да хапне.

Иджи и Големия Джордж излязоха на верандата и седнаха на избелелите зелени столове. Джордж се взря в двора.

— Госпожо Иджи, няма да оставя детето си да умре, преди да е видяло онзи слон.

— Джордж, знаеш, че няма как да отидете в Авъндейл Парк. Онази вечер там е имало голямо събрание на ку-клукс-клан. Я си минал през портата, я са ти пръснали главата.

Големия Джордж се замисли и отвърна:

— Е, ще трябва да ме гръмнат, защото по-скоро ще ида в гроба, отколкото да оставя детето ми да умре.

Иджи го разбираше прекрасно.

Този висок два метра исполин, който можеше да вдигне сто и петдесет килограмово прасе и да го метне като чувал с картофи, така обичаше малката, че винаги излизаше от къщата, когато Онзел я пляскаше. А вечер, когато се прибираше от работа, Палавото птиче изтичваше да го посрещне, покатерваше се по него като по дърво и го прегръщаше. Въртеше го на малкия си пръст.

През онази година Джордж бе отишъл с трамвая до Бирмингам, за да й купи снежнобяла рокля за Великден и обувки в същия цвят. В празничния ден Онзел успя да върже стърчащата й коса на две опашки с бели панделки. Когато Сипси видя момиченцето, цялото в бяло, се разсмя и рече, че приличало на муха в купа с мляко. Но Големия Джордж не го бе грижа, че малката е черна като нощта и косата й стърчи: носеше я на ръце до църквата и я слагаше да седне в скута му все едно бе принцеса Маргарет Роуз.

Тъй че колкото повече се влошаваше състоянието на Палавото птиче, толкова повече Иджи се тревожеше какво може да направи в отчаянието си Големия Джордж.