Фани Флаг - Пържени зелени домати

После отец Скрогинс ми каза, че докато говорел, не можел да свали очи от мен, защото косата ми сякаш пламтяла, а аз просто съм сияела. Рече ми: „В неделя несъмнено си избрахте най-подходящото място на скамейките, госпожо Тредгуд“.

И аз веднага разбрах посланието: така Бог ми казваше, че е отговорил на молитвите ми. Алилуя! Исус се възнесе!

Родих Албърт, когато бях на трийсет и две. А Клио Тредгуд беше най-щастливият татко на света. Албърт беше едро бебе, пет килограма и шестстотин грама. По онова време още живеехме в голямата къща и с мен в спалнята бяха мама Тредгуд и Сипси, а Клио чакаше долу в кухнята с всички останали. Рут и Иджи дойдоха от кафенето, а Иджи донесла бутилка уиски и сипвала тайничко от него в чашата с чай на Клио, та да го успокои. Доколкото знам, това е единственият път, в който Клио пи алкохол през живота си. Иджи заяви, че знаела как се чувства брат й. Тя преживя същото, когато Рут роди своето бебе.

Казаха, че когато Сипси подала Албърт на Клио за пръв път, той се разплакал. Чак по-късно разбрахме, че има някакъв проблем.

Забелязахме, че на бебето му е трудно да седи. Опитваше се да се задържи, но винаги се катурваше. А проходи чак на годинка и девет месеца. Водихме го по всякакви доктори из цял Бирмингам, но никой не разбра какво му е. Накрая Клио каза, че май трябва да заведе Албърт в клиниката „Майо“, за да видим дали там ще успеят да направят нещо. Облякох сина си с моряшко костюмче и шапчица, спомням си, че беше студен, влажен януарски ден, и когато с Клио се качиха на влака и потеглиха, малкият Албърт се обърна в ръцете му и ме погледна.

Мъчно ми бе, че заминават. Докато се връщах към къщи, имах чувството, че някой ми е изтръгнал сърцето. Държаха Албърт в клиниката три седмици, правиха му изследване след изследване, а аз се молех всяка минута, докато ги нямаше: „Моля те, Боже, нека на бебето ми да му няма нищо“.

След като се прибраха у дома, първия ден Клио не ми каза и думичка за резултатите от изследванията, а и аз не попитах. Предполагам, че не съм искала изобщо да знам. Той ми донесе най-сладката снимка на света: с Албърт се бяха снимали в кабина с монети, седнали на полумесец на фона на звезди. Още стои на скрина ми и не бих я продала и за милион долара.

Чак след вечеря Клио ме накара да седна на дивана, протегна ръка и каза: „Майко, трябва да си смела“. А на мен сърцето ми сякаш падна в петите. Лекарите открили, че при раждането бебето получило мозъчен кръвоизлив. Попитах го: „Ще умре ли?“, а той отвърна: „Не, скъпа, физически е напълно здрав. Прегледаха го от главата до петите“. При тези думи страшно ми олекна и рекох: „Слава богу!“, но Клио каза: „Чакай малко, скъпа, има и още нещо“. Заявих, че щом детето ми е здраво, друго не ме интересува, но той ме накара пак да седна и рече: „С теб трябва да обсъдим нещо много важно“. И ми обясни как лекарите в клиниката казали, че макар Албърт да е здрав физически и вероятно ще живее дълго, е много възможно умът му да не се развие повече от на четири-петгодишно дете. Казали, че може да си остане дете за цял живот. И че грижите, които се изискват в такива случаи, са твърде големи. Клио каза, че имало специални места, където… Аз го прекъснах по средата на изречението. „Бреме ли? Как може това безценно сладко детенце да е бреме?“ Що за човек би си помислил подобно нещо? От мига, в който се роди, Албърт бе радостта на живота ми. На света нямаше по-чиста душа. И години по-късно, винаги, когато се почувствах потисната, просто поглеждах Албърт. Всеки ден от живота си трябваше да полагам усилия, за да съм добра, а на него това си му бе в душата. През ума му никога не е минавала лоша мисъл. Дори не знаеше какво означава думата „зло“.

Много хора сигурно биха се натъжили, ако имат дете, увредено при раждането, но аз мисля, че Бог го създаде такъв, за да не страда. Той дори не разбра, че по земята има лоши хора. Обичаше всички и всички го обичаха. До дъното на душата си вярвам, че той бе ангел, изпратен ми от Бог, и понякога нямам търпение да ида на небето и да го видя отново. Той беше мой приятел и ми липсва… особено по Великден.

Госпожа Тредгуд сведе поглед към ръцете си.

— Сега, след като, изглежда, ще постоя тук още известно време, си мисля за картината в спалнята у дома, на която една индианска девойка гребе с кану по реката на лунна светлина. Виж, тя е напълно облечена, та ще видя дали Норис може да ми я донесе.

Госпожа Тредгуд извади нещо от кутията с фъстъковките и очите й блеснаха.