Фани Флаг - Пържени зелени домати

Пред очите му примигваха надписи: „Билярдна зала за господа“, „Грил Сейнт Джеймс“, ресторант „Синият рай“, „Школа за красота Алма Мей“… „Театър Немпиън, тук щастието струва само 10 цента“… Две сгради по-надолу през един прозорец видя как двойки танцуват в „Бална зала Черно и кафяво“, а кехлибарените прожектори лениво обхождаха помещението и обливаха хората в светлолилаво. Зави зад ъгъла, носен все по-бързо от тълпата, покрай втора употреба „Облаците на радостта“, кафене „Малката Дилайла“, билярдна зала „Пандора“ и коктейлбар „Стълба към звездите“, покрай кино „Пасттайм“, в което тази седмица даваха „Една Мей Харис в представление само за чернокожи“. В съседство в театър „Гранд“ щяха да пеят Мери Марбъл и групата Литъл Чипс. Артис продължи покрай кафе „Малкият Савой“, после покрай още танцуващи двойки, чиито силуети се очертаваха на фона на прозорците на бална зала „Дикси Карлтън“ с голямата въртяща се топка на тавана, която хвърляше отблясъци из цялото помещение. Танцуващите фокстрот вътре не забелязваха чернокожото момче с гащеризон, зяпнало от почуда, омаяно от закусвалня „Работната пчеличка“, която предлагаше „Гофрети, печени на електрически тиган, Горещи кексчета по всяко време на денонощието, Любимите ви сандвичи на тостер и най-доброто кафе в града, Хотдог за 5 цента, Домашно чили, Хамбургери, Сандвичи със свинско, шунка и сирене за десет цента…“, Застрахователна компания „Виола Кръмбли Отвъд дъгата“, която се занимаваше със застраховки за погребения и на витрината имаше табела, която приканваше евентуалните клиенти „запазете си парцел, докато сте млади“, следваше хотел „Делукс — Стаи за господа“.

Близо до клуб „Казино“ една едрогърда красавица зад Артис, блестяща в царевичножълта сатенена рокля и с лимоненожълт пухкав шал, изписка и замахна с дамската си чанта към пъргав господин, но не уцели. Господинът се засмя и Артис също се засмя, след което продължи по улицата заедно с тълпата, наясно, че вече си е у дома.

6 май 1937

Господин Артис О. Пийви бе приет в университетската болница късно в събота вечерта с многобройни травми, получени при опит да отвори особено скъпа бутилка вино, каза неизвестната дама, която го придружаваше; марката и годината на реколтата не се съобщават.

Въобразявам ли си, или наистина видях госпожица Айда Дозиър в късния трамвай онази вечер, запътила се към „Тъксидо Джанкшън“ в Енсли за няколко танца с Бърни Ъпшоу, след което обаче я зърнах да си тръгва в колата на господин Дж. Т. Уилямс?

Сигурно във всяка от популярните музикални групи в страната има поне по две-три момчета от Бирмингам, благодарение на музикалното майсторство на обичания професор Фес Уейтли. Добре сме приети на музикалната сцена. Не забравяйте, че старият ни приятел Каб Калоуей скоро ще озари с присъствието си вълшебния ни град.

Програмата на „Фролик“ тази седмица е чудесна:

Понеделник — Четвъртък:

Тромпетистът Ърскин Хокинс „Гавриил на ХХ в.“

В „Лютите Шунки“

Също така: Спортен кинопреглед за чернокожи

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

2 март 1986

Докато ядеше ванилов сладолед с дървена лъжичка, госпожа Тредгуд разказваше на Ивлин за Голямата депресия…

— Много хора умряха от едно или друго. Тежки времена. Особено за чернокожите, които поначало си бяха бедни. Сипси разправяше, че в Траутвил хората щели да умрат от измръзване или глад, ако не бил Бил Железничаря.

Ивлин не бе чувала това име.

— Кой е Бил Железничаря?

Госпожа Тредгуд, изглежда, се изненада.

— Не съм ли ти разказвала за него?

— Мисля, че не.

— Той беше прочут бандит. Казват, че бил чернокож, промъквал се нощем във влаковете и хвърлял храна и въглища от товарните вагони с държавни провизии, а чернокожите, които живееха покрай релсите, идваха да вземат продуктите призори и бързо тичаха да се приберат. Май така и не го заловиха… не се разбра кой е точно… Грейди Килгор, приятел на Иджи и железопътен полицай, идваше в кафенето всеки ден, а Иджи му казваше през смях: „Чух, че Бил Железничаря още е на свобода. Защо още не сте го хванали, момчета?“ Грейди страшно се — ядосваше. Слагаха по двайсет души допълнителна охрана във влаковете и предлагаха доживотна безплатна карта за линиите на „Ел&Ен“ в замяна на информация за бандита, но никой не каза нищо. Иджи го спукваше от подигравки по този въпрос!