Фани Флаг - Пържени зелени домати

Но иначе бяха добри приятели. Грейди членуваше в Клуба на киселата краставичка…

— Моля?

Госпожа Тредгуд се разсмя.

— Клубът на киселата краставичка бе една от налудничавите идеи на Иджи, Грейди и Джак Бътс.

— Що за клуб е бил?

— Разправяха, че е клуб за социални сбирки, но всъщност се събираха само няколко от непрокопсаните приятели на Иджи — няколко железничари. Ева Бейтс и Смоуки Самотника. Единственото, което правеха, бе да се наливат с уиски и да си разказват измишльотини. Гледат те право в очите и те лъжат дори когато истината ще им е от по-голяма полза… Как само се забавляваха, като си измисляха разни налудничави истории! Веднъж Рут тъкмо се бе прибрала от църква, а Иджи седеше с приятелите си на масата и рече: „Рут, съжалявам, но докато те нямаше, Чуканчето глътна един куршум 22-ри калибър“. И понеже Рут се притесни, й каза: „Не се тревожи де, нищо му няма. Заведох го при доктор Хадли и той му даде половин бутилка рициново масло и рече, че мога да го прибера у дома, само да не го насочвам към хора“.

Ивлин се засмя, а госпожа Тредгуд продължи:

— Ясно ти е, че Рут не бе много очарована от клуба. Иджи обаче не се отказваше от него и често свикваше тайни събрания. Клио разправяше, че на тайните събрания всъщност играели покер. Но каза и че клубът вършел добри дела, само че отричат, ако ги попиташ. Не харесваха баптисткия свещеник, отец Скрогинс, защото беше въздържател и всеки път, когато някой окаян глупак ги попиташе откъде може да си купи уиски или стръв за риболов, го пращаха в дома му. Направо го побъркваха.

— Сипси бе единственият чернокож член на клуба, защото по нищо не им отстъпваше в лъжите — продължи госпожа Тредгуд. — Веднъж им разказа за някаква жена, на която акуширала, но раждането било трудно и бебето не искало да излезе. Сипси й дала супена лъжица енфие и жената кихнала толкова силно, че изстреляла бебето чак в другата стая…

— О, не! — възкликна Ивлин.

— О, да! После им каза, че докато приятелката й Лизи от Траутвил била бременна, непрекъснато й се ядяла кола. Нагъвала я с шепи направо от кутията и когато се родило бебето, било бяло като сняг и твърдо като колосан чаршаф…

— О, боже!

— Но да ти кажа, Ивлин, това може и да е вярно. Със сигурност знам, че някои чернокожи жени ядяха глина направо от земята.

— Не го вярвам.

— Е, скъпа, така съм чувала. Или пък беше тебешир? Все забравям кое от двете. Но със сигурност ядяха или глина, или тебешир.

Ивлин поклати глава и се усмихна на приятелката си.

— Много сте забавна, госпожо Тредгуд.

Старицата се замисли и отвърна доволно:

— Да, май наистина съм забавна.

1 декември 1939

Сняг в Уисъл Стоп

Каква радост — заваля истински сняг! Миналата седмица Уисъл Стоп заприлича на Северния полюс. Има ли нещо по-красиво от зеленика, покрита със сняг? Мисля, че няма, но слава богу, тук вали само веднъж на десет години. Половинката ми, който си мисли, че може да шофира при всякакви атмосферни условия, бе твърдо решен да повози старите си ловни кучета и се подхлъзнал в канавка на Първа улица. Тъй че ако видите дребна женица, която моли този и онзи да я откара тук или там, докато ремонтират колата, да знаете, че съм аз.

Да, половинката ми е същият човек, който излезе с колата в онази градушка с ледени късове колкото бейзболни топки, след което трябваха три седмици, за да се смени предното стъкло. Същият онзи, който бе ударен от гръм, докато ловеше риба с лодка на реката. Така че следващия път при лошо време, ако видите Уилбър, го пратете у дома и ще го заключа в килера. Страхувам се, че в кърпа му е вързано да го отнесе някое торнадо… тогава с кого ще се карам?

Чух слухове, че Бил Железничаря ограбил пет влака за една седмица. Срещнах Гладис Килгор във фризьорския салон и тя ми каза, че съпругът й, Грейди, който работи в железницата, е побеснял от яд.

Между другото, ако Бил Железничаря чете в момента, да вземе да хвърли от влака някоя нова кола, преди Грейди да го хване… Крайно се нуждая от нова кола!

Дот Уиймс

Уисъл Стоп, Алабама

1 декември 1938

Слънцето тъкмо се бе издигнало зад кафенето, когато Иджи разтърси Чуканчето и извика:

— Ставай! Ела да видиш! — И го замъкна до прозореца.

Цялото поле беше бяло.

Момчето зяпна.

— Какво е това?

— Сняг — засмя се Иджи.

— Наистина ли?