Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Оливия и Ейва бяха с розови пластмасови тиари с медальони в средата, на които бяха нарисувани принцеси на „Дисни“. Оливия си беше сложила розова балетна рокличка върху пижамата, а Ейва се беше омотала с розов шал от пера, а голите й крачета бяха обути с пластмасови розови обувки на висок ток. Обувките и този розов цвят накараха Кейт да се почувства неловко. Никога не беше виждала тези джунджурии. Сигурно Мей ги беше донесла. Несъмнено, щом си тръгнеха, Ейва щеше да поиска свои боклуци в този захаросан цвят.

На Кейт й се прииска денят да е приключил. Искаше семейството й да си отиде и да ги оставят на мира.

— Здрасти — обади се тя, — какво става?

— Току-що видях във Фейсбук, че приятелката ми Рейчъл отново е бременна — отвърна Мей.

— Виж ти.

— Кълна се, че ако кръсти бебето Амилия, ще й прережа гърлото.

Кейт погледна Ейва. Подборът на изразни средства на сестра й беше доста грубичък за събота сутрин. Вниманието на Ейва обаче беше погълнато от действието на екрана.

— На теб какво ти пука? — попита Кейт. — Ти няма да имаш повече деца, нали?

— Може би. Две момичета и две момчета би било хубаво.

Тя знаеше, че сега е на мода двойките от Ъпър Ист Сайд да имат по четири, пет, дори шест деца. Все едно подчертаваха: „Вижте ни колко сме богати! Можем да си позволим всички тези деца, при това в най-скъпия град на света.“ Очевидно тази тенденция започваше да се пренася и в Джърси.

— Нещо ново за пръстена? — попита Мей.

Кейт поклати глава.

— Момичета, слушайте ме внимателно — заговори строго Мей. — Ако някоя от вас е взела пръстена, да го върне веднага, иначе лошо й се пише.

Ейва я погледна ужасено — никой не й беше говорил по този начин. („Дали не гледа гузно?“, помисли си Кейт.)

— Кълна се, Господ да ме порази — заяви драматично Оливия.

— Кълна се, Господ да ме порази — повтори Ейва. Погледна с обожание братовчедка си, която на пет вече беше мъдра, опитна, вряла и кипяла.

Барни и приятелите му на екрана започнаха да пеят песничка за семейството. Кейт мразеше децата в „Барни“; приличаха й на миниатюрни членове на култ, думите им бяха прекалено ведри, но без да носят и следа от обич.

„Колко сте в семейството?“, попита Барни публиката с превъзнесен, прекалено ентусиазиран глас на прероден християнин.

— Колко? — обърна се Мей към Оливия, прозвуча отегчено.

— Петима! — отвърна Оливия. — Ейва, колко сте в семейството?

— Петима? — изкрещя Ейва.

Оливия разкриви лице разочаровано.

— Не. Трима сте, глупачке.

— Оливия! — сряза я Мей. — Внимавай какви ги приказваш. Това беше първи рунд.

На екрана деца с гащеризони се качиха върху маса за пикник и заявиха оживено: „Има едно момиченце, което живее с майка си, а татко й е далече. Въпреки че вижда родителите си поотделно и двамата я обичат, при това всеки ден!“

— Защо вижда родителите си поотделно? — попита Оливия. След това отговори на въпроса си: — Разведени са като баба и дядо.

— Може би — отвърна Мей.

— Родителите на приятелката ми Лили са разведени — продължи Оливия почти гордо, че знае нещо по въпроса. — Също и на Джо и Сара на нашата улица, но аз не ги харесвам. Не защото родителите им са разведени, просто не ги харесвам.

Кейт и Мей бяха от първата голяма вълна деца на разведени родители. Когато постъпи в колеж, Кейт познаваше повече хора, чиито родители са разделени, отколкото такива, чиито родители са заедно. Всички разказваха ужасии — съквартирантката й през първата година. Тейлър, беше качила четири килограма в годината, когато техните се разделили, защото си я разменяли в понеделник и четвъртък вечер и в тези дни и двамата й приготвяли вечеря. На нея сърце не й давало да им каже да престанат. Когато друго момиче от техния коридор се прибрало вкъщи, след като спало у приятелка, заварило майка си да прави секс със съседа, докато баща й бил в командировка. Тя веднага казала на баща си, а след това, в продължение на десет години, се обвинявала за развода. Най-откачената история разказваше Ед, който твърдеше, че всички приятели завиждали на родителите му, защото си имали красив дом, три деца и къща на брега на езеро в Ню Хампшър. Баща му се прибирал от работа всяка вечер точно в шест — весел, мил. Целувал съпругата си, изкарвал боклука и прибирал играчките от двора. Една вечер седнал на масата, както обикновено. Когато съпругата му сложила храната, той най-неочаквано изкрещял: „Ненавиждам пилешко.“ Излязъл и повече не се върнал.