Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Накрая, за да направят малко място за новодошлите, Тара, Кетрин и Лив се оттеглиха в чакалнята. Лив повдигна въпроса, който я измъчваше от известно време:

— Тимъти е женен, нали?

— Да.

— И Амброуз и Джером са женени?

— Да.

— Защо тогава Майло не е женен? И той ли е гей?

— Не — отговори Тара. — Но веднъж се разочарова от едно момиче.

— Разочарова се? — възкликна Лив. — Какво означава това? Още един от странните ви ирландски евфемизми?

— Означава, че беше изоставен — обясни Кетрин. — Беше сгоден за Елинър Дивайн, но тя избяга малко преди сватбата.

— Защо?

— Не искаше да бъде фермерска съпруга. Отиде в Сан Франциско и стана художничка.

— Как изглеждаше? — смутено попита Лив. — Грозна? Дебела?

— Хубава — отвърна Кетрин.

— Колко хубава? — настоя Лив. — По десетобалната система.

— Пет.

— По-скоро четири, дори три — намеси се Тара. — Лив, защо толкова се интересуваш?

— Майло е метър и деветдесет — замечтано каза Лив. — Огромен като скала, с дълга лъскава коса… — Кетрин застина при споменаването на лъскавата коса — … тъмносини очи и прекрасна усмивка — продължи Лив. — Трябва ли ми друга причина?

Всички се засмяха.

— Не говориш сериозно, нали? — попита Тара.

— Разбира се, че говоря сериозно.

— Но ти си шведка — заекна учудено Тара. — Невероятно стилна си, дизайнерка си, а той… ами той си е Майло О’Грейди.

— И носи избелял гащеризон — добави Кетрин.

— Никога не е чувал за Триша Гилд.

— А ти никога не си чувала за шап. Как може да се случи нещо?

— Той е земен човек — възрази Лив с блеснал поглед. — Създава нов живот с ръцете си, сее и жъне. Кой върши нещо по-важно?

— Мозъчните хирурзи — каза Кетрин.

— Социалните работници — добави Тара.

— Счетоводителите.

— Дизайнерите.

— Майло работи с ръцете си. С големите си силни секси ръце. Не виждате ли колко е красив?

— Не — категорично отговори Тара.

— Лив, разстроена си — успокои я Кетрин. — В момента никой от нас не е на себе си. А и не може да си забравила любимия си Ларс.

— Оня кретен! — презрително изсумтя Лив, после се засрами. — Как е възможно да се държа така? Как мога да мисля за мъж в подобен момент? Не мога да се понасям!

— Недей така — утеши я Тара. — Моля те. Моментът е доста труден, но ако това ще те успокои, и аз се тревожа за връзката си с Томас. Струва ми се, че изобщо не си заслужава.

Кетрин изпита чувството, че от гърба й е паднал камък.

— Добре, че го каза, Тара! Тази седмица и аз не се притеснявах само за Финтан и се мразех заради това.

— Наистина ли! — възкликна Тара. — И аз се мразя.

— Радвам се, че си го признавате. И аз се мразя — кимна Лив.

Усмихнаха се облекчено.

— Или сме три долни кучки — заяви Тара, — или сме напълно нормални.

— Горкият Финтан! — замислено каза Кетрин. — Как ли се чувства? Какво ли е да знаеш, че ти остава да живееш съвсем малко? Непрестанно се опитвам да видя света през неговите очи.

— Аз също — отвърна Тара.

— И аз.

— Представете си, че ви остават само шест месеца — предизвика ги Тара. — Представете си, че до май месец вече ще сте мъртви. Хайде, направете го — подкани ги тя, когато забеляза шокираните им лица.

Кетрин се почувства адски тъпо, но затвори очи. Представи си последната си Коледа. Нямаше да види друго лято. Сто и осемдесет дни вместо хилядите, които бе сигурна, че предстоят да се изтърколят пред нея и да оформят верига от години, която да я издърпа до дълбока старост.

За нейна изненада нещо се случи. Бъдещето й се стори безценно. Искаше й се да се събужда всяка сутрин с радостно очакване и да си ляга доволна от себе си вечер. Имаше нужда да запълни живота си с нещо смислено, да извърши всички желани и важни неща.

Отговорността вече беше без значение — нямаше да получи награда за нея. А и какво ли означаваше да си предпазлива, щом нямаше да си тук, за да се справяш с последствията. Обзе я паника при мисълта за всичко, което искаше да направи през последните си шест месеца. Трябваше да се случи чудо, за да й стигне времето.

Правилата и барикадите, които винаги бе издигала пред себе си, й се сториха задушаващи. Направо налудничави. Искаше да се потопи изцяло в живота. Да преживее много неща. Да се забавлява. Да прави секс. С Джо Рот. Господи!

Кетрин се стресна и отвори очи.

Лив и Тара я наблюдаваха внимателно.

— Страшничко е, а? — потръпна Тара. — Ще ви призная нещо. Ако ми оставаха само шест месеца, нямаше да се притеснявам дали Томас ще се ожени за мен, за да не съм сама на стари години. Защото нямаше да ме очаква старост.