Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Да, наистина може да е попзвезда — съгласи се Майлс. — Какво стана с дните, когато певците се гордееха с елегантността си?

— Снежната кралица и Декси си бъбреха адски мило — каза Брус. — А това потвърждава теорията ми, че тя ще се жени.

— Господи! Може пък и да е вярно. Ама че вкус имат някои хора — изненада се Майлс, после погледна нервно Джо и замълча.

Дарън нахлу в кръчмата, размахвайки развълнувано някакъв документ.

— Вижте! — извика той. — Снежната кралица ми плати разходите.

— И какво! Това й е работата.

— Включих три пъти сметката от ресторант „Оксо“. При това двете копия бяха доста мърляви. Направих го само за да я подразня, а тя ми написа чек за цялата сума!

— Лъжлива жаба — презрително каза Майлс. — И сигурно е плачела, докато ти е писала чека, а?

— Кълна се в живота си, наистина плачеше в понеделник сутринта. И ми плати три пъти една и съща сметка — обидено се защити Дарън. — Признавам, че никога не съм правил тройка с Мартини и Флора, но този път казвам истината.

— Невъзможно е да измамиш Снежната кралица — напомни Джейсън.

— И аз така мислех — съгласи се Дарън. — Но явно момичето нещо се е побъркало. Вижте!

Доказателството бе представено пред очите на неверните. Неоспорим факт.

— Сигурно е в нервна криза — промълви Майлс с благоговение.

— Заради силикона — заключи Джейсън. — Мозъкът й е омекнал като новите й цици. Уха! Идеалното момиче!

— Това е прекрасна новина за нас! — извика Брус. Незабавно всички затърсиха из портфейлите си стари сметки, с които да засипят Кетрин. Всички освен Джо.

— Как така не можеш? — възмутено извика Томас.

— Не мога — отвърна Тара. — Някой трябва да се грижи за семейство О’Грейди и не е справедливо да прехвърлям цялата отговорност върху Кетрин.

— Беше с тях през седмицата. Събота вечер е и ще излезеш с мен, Еди и новото му гадже. Точка по въпроса.

— Томас, не мога да изоставя семейство О’Грейди.

— Ами аз? — нацупи се Томас. — Аз кога ще те виждам?

Тара се поколеба. Отношенията им напоследък бяха толкова лоши, че сега изпита облекчение от настойчивостта му.

— Наистина съм длъжна да се погрижа за семейство О’Грейди — опита отново, но когато лицето на Томас помрачня от гняв, се предаде. — Е, добре. Но си ужасен — оплака се тя.

Томас й се ухили нагло.

— Такъв съм си. Напусни ме, щом не ти харесвам.

Високото му самочувствие се завърна и макар че не можеше да си обясни защо, Тара намираше властното му държане за много секси.

Томас й нареди какво да облече, като се надяваше да засенчи новото гадже на Еди.

— Сложи си късата черна пола, най-високите токчета и блузата с деколтето. И си глътни корема.

Тара положи огромни усилия да се погрижи за косата, грима и аксесоарите си, но и цяла кофа син спрей не можеше да отвлече вниманието на Томас от тлъстините й. След като огледа недоволно готовия продукт, той изхленчи:

— Надебеляла си от миналия уикенд. Така става, когато не ходиш на фитнес.

През седмицата Тара не бе успяла да отдели време за физически упражнения, тъй като всеки ден стоеше при Финтан в болницата.

— Обзалагам се, че не си спазвала и диетата — обвини я Томас.

Прав беше. Около леглото на Финтан имаше прекалено много храна за жена без силна воля. Всички му носеха шоколади, чипс, бисквити, пуканки, сладкиши и грозде с надеждата, че храната ще прогони болестта. Джейн Ан вярваше повече в поглъщането на сандвичи с шунка, отколкото в пиенето на лекарства. Но Финтан рядко поглеждаше вкуснотиите, а и останалите нямаха апетит. Само Тара не можеше да устои. Ръката й непрестанно пъхаше нещо в устата, сякаш се опитваше да запълни с ядене зловещата дупка в сърцето.

Но все пак се бе надявала, че Томас ще оцени тежкия момент и ще й позволи да забрави за диетата, докато животът не се върнеше в нормалното си русло.

— Преживявам тежък момент, Томас — обясни му тя.

— И къде ще стигнеш така, Тара? — скара й се той. — Заприличала си на слон. Опитвам се да ти помогна, но ти си ужасно неблагодарна.

— Съжалявам! Всъщност съм ти благодарна.

— Мислиш ли, че ми е приятно да те тормозя така?

Разбира се, помисли си Тара, но незабавно съжали за това. Томас беше труден, понякога прекалено груб, но не трябваше да забравя, че всичко бе за нейно добро.

Берил влезе в стаята и Томас се завъртя към нея.

— Къде е моето момиче? — изгука той. — Моето красиво момиче.

Ех, да беше толкова мил и с мен, каза си Тара с копнеж. Един ден щеше да постигне мечтата си. Само да престанеше да се тъпче.